Майкъл Крайтън - Разкриване

Извади мобифона и го включи. Сигналната лампичка засия ярко. Батерията се държеше отлично.

Имаше обаче нещо…

На път в кола.

Нещо, за което в момента не се сещаше.

На гости.

Намръщи се. Не си спомняше. Образът се бе загнездил в дъното на паметта му, прекалено мъгляв, за да го възстанови ясно.

Все пак го накара да се замисли: какво още пропускаше? Докато обмисляше положението, го зачовърка неприятното усещане, че пропуска нещо. А също, че то убягна и на Фернандес, че тя не го е включила във въпросите си и то се приема от всички за даденост. И въпреки всичко…

Мередит.

Нещо за Мередит.

Тя го бе обвинила в сексуален тормоз. Още на сутринта бе отишла при Блакбърн, за да изложи обвиненията си. Защо го е направила? Несъмнено се е чувствала виновна за случилото се по време на срещата. И може би се е бояла, че Сандърс ще я обвини, затова е решила да го изпревари. В този смисъл обвиненията й изглеждаха логични.

Но ако Мередит действително притежаваше власт, изобщо нямаше смисъл да повдига сексуален въпрос. Без никакви проблеми можеше да иде при Блакбърн и да му каже: „Слушай, не се получава с Том. Не мога да се сработя с него. Трябва да го сменим.“ И Блакбърн би я послушал.

Вместо това тя го обвиняваше в сексуален тормоз. Едва ли й е било удобно. Защото тормозът предполагаше загуба на контрол. Означаваше, че не е успяла да контролира своя подчинен по време на служебна среща. Дори и да се беше случило нещо неприятно, шефът никога не би го споменал.

Тормозът е властничество.

Виж, щеше да е друго, ако нищо и никаква секретарка е ухажвана от по-силен, могъщ мъж. Но в случая Мередит беше шефът. Разполагаше с цялата власт. Защо й трябваше да обвинява Сандърс в сексуален тормоз? Всъщност подчинените не упражняваха тормоз спрямо своите шефове. Това просто никога не се случваше. Трябва да си луд, за да подгониш шефа си.

Тормозът е властничество — превишаване на властта на висшестоящия спрямо подчинения.

Колкото и да бе странно, оплакването от сексуален тормоз за нея би означавало, че се признава за подчинена на Сандърс. А Мередит никога не би го допуснала. Напротив: току-що назначена, тя гореше от желание да докаже, че владее положението. Затова обвиненията й звучаха безсмислено, освен ако не бяха удобно средство за унищожаването на Сандърс. Сексуалният тормоз имаше предимството да се лепва като позорно петно. Обвиненият се смяташе за виновен до доказване на противното, а да докажеш невинността си беше много трудно. И най-лекомислените обвинения петняха репутацията на засегнатите мъже. В този смисъл обвинението в сексуален тормоз беше много силно. Най-силното, което Мередит можеше да отправи към Сандърс.

А после му каза, че няма да повдига обвинения. Въпросът беше…

Защо не?

Сандърс спря на улицата.

Ами да!

Тя ме увери, че няма да повдига обвинения.

Защо Мередит нямаше да го направи?

Когато Блакбърн заяви това, Сандърс не му обърна внимание. Луиз Фернандес също. Но всъщност отказът на Мередит да повдига обвинения звучеше безсмислено. Тя вече го беше обвинила Защо да не го направи? Защо да не продължи по-на-татък?

Може би Блакбърн я беше разубедил. Той винаги се тревожеше за привидностите.

Но Сандърс не вярваше, че това е истинската причина. Защото и официалното обвинение можеше да се уреди без много шум. Можеше да се разгледа вътре във фирмата.

А от гледна точка на Мередит официалното обвинение имаше своите предимства. Сандърс беше популярен в „Диджи Ком“. Работеше във фирмата от дълги години. Ако целта й беше да се отърве от него, да го заточи в Тексас, защо да не предотврати неизбежното мърморене във фирмата, като разгласи обвиненията си? Защо да не го направи официално?

Колкото повече размишляваше, толкова повече стигаше до един-единствен извод: Мередит нямаше да повдигне обвинения, защото не можеше.

Не можеше, защото имаше някакъв друг проблем.

Някакво друго съображение.

Ставаше нещо друго.

Можем да се оправим без много шум.

Сандърс бавно започна да вижда нещата от друг ъгъл. На срещата сутринта Блакбърн не беше проявил пренебрежение или желание да го унижи. Напротив: мъчеше се да намери изход от положението.

Беше уплашен.

Можем да се оправим без много шум. Така ще е най-добре за всички.

Какво искаше да каже с това „най-добре за всички“?

Какъв беше проблемът на Мередит?

Какъв проблем би могла да има?

Колкото повече размишляваше Сандърс, толкова повече се убеждаваше, че има една причина за отказа на Мередит да повдигне обвинения.