— Дано да се окаже права. Но нали говорехме за най-лошия вариант.
— Наистина ли смяташ, че ще отнеме шест месеца?
— Питахте за най-лошия вариант. Според мен той е малко вероятен.
— И все пак е възможен, нали?
— Да, възможен е.
Никълс пак се наведе и въздъхна дълбоко.
— Да видим дали съм разбрал правилно. Ако наистина има проблеми с проекта на устройството, те са възникнали под вашето ръководство, нали така?
— Да.
Никълс поклати глава.
— Добре. След като сте забъркали тази каша, смятате ли, че сте най-подходящият човек да я оправите? Сандърс потисна обзелия го гняв.
— Да — отговори твърдо той. — Дори смятам, че точно аз мога да се справя най-добре. Както казах, изпадали сме в подобни положения и преди. И сме се оправяли. Познавам всички участници в проекта. Освен това съм уверен, че можем да решим проблема. — Чудеше се как да обясни на тези хора в костюми какво всъщност представлява производството. — Когато се определят циклите — продължи той, — връщането към чертожните дъски не е чак толкова страшно. На никого не му е приятно, но може да се окаже полезно. Преди почти всяка година правехме цяло поколение нови изделия. Сега все по-често усъвършенстваме съществуващите поколения. Ако се наложи да преработим чиповете, може би ще успеем да кодираме с алгоритмите за видеокомпресия, които още не бяха създадени, когато започнахме работа по устройството. Така крайният потребител ще почувства ускоряването далеч по-добре, отколкото със спецификациите на обикновените устройства. Няма да се върнем към устройството за сто милисекунди. Ще се върнем към създаването на устройство за осемдесет милисекунди.
— Но междувременно няма да сте навлезли на пазара — възрази Никълс.
— Така е.
— Няма да сте утвърдили търговска марка, няма да сте завладели част от пазара за новото изделие. Няма да сте разработили търговска мрежа, връзки с дистрибутори и рекламна кампания, защото няма да имате зад себе си реално производство. Може би устройството ви ще е по-добро, но ще е напълно неизвестно. Ще започнете от нулата.
— Всичко това е вярно. Но пазарът реагира бързо.
— Конкуренцията също. Докъде ще са стигнали в „Сони“, докато навлезете на пазара? Ще бъдат ли и те на осемдесет милисекунди?
— Не зная — каза Сандърс. Никълс въздъхна.
— Съжалявам, че не мога да бъда по-уверен докъде точно сме стигнали. Да не говорим за това дали по въпроса работят най-подходящите хора.
Мередит взе думата за пръв път.
— Може би аз греша тук. Когато, Том, говорихме за „Туинкъл“, останах с впечатлението, че проблемите са доста сериозни.
— Да, така е.
— Не смятам, че някой тук иска да крие проблемите.
— Нищо не крия — бързо възрази Сандърс. Думите се изтръгнаха от него, без да усети. Чу гласа си — остър и напрегнат.
— Разбира се — успокои го Мередит, — не съм казвала подобно нещо. Просто за някои от нас не е лесно да се ориентираме в техническите въпроси. Търсим простичко обяснение на създалото се положение. Ти можеш да ни помогнеш.
— Точно това се опитвам да направя — каза той.
Знаеше, че е заел отбранителна позиция. Но нямаше избор.
— Да,, Том, зная — продължи Мередит с все същия успокоителен тон. — Ето ти обаче един пример: ако лазерните четящи и пишещи глави не са синхронизирани с инструкциите от контролния чип за поднабор „ем“, какво значи това за нас от гледна точка на периода за усвояване на производството?
Мередит просто се изхвърляше. Демонстрираше познания, като засипваше слушателите с технически термини, но думите й го извадиха от равновесие. Защото лазерните глави бяха само четящи, а не едновременно четящи и пишещи, и нямаха нищо общо с поднабор „ем“ от контролния чип. Целият контрол на позициите се осъществяваше от поднабор „хикс“. А самият поднабор „хикс“ беше лицензиран код на „Сони“, част от кода, който всяка фирма използваше в СД-устройствата.
За да отговори, без да я изложи, Сандърс трябваше да съчини някаква нелепица.
— Да, въпросът е много уместен, Мередит — каза той. — Но според мен поднабор „ем“ би трябвало да е относително лесен проблем, ако предположим, че лазерните глави не излизат извън допустимите отклонения. Ще ни трябват евентуално три-четири дни за настройка.
Сандърс хвърли бърз поглед към Чери и Луин — единствените хора в залата, които разбираха, че току-що казаното е пълна глупост. Двамата кимаха разбиращо. Чери дори потъркваше брадичка.
— Очакваш ли проблем с асинхронните проследяващи сигнали от главното табло? — попита Джонсън.
Читать дальше