Майкъл Крайтън - Разкриване

— Мередит ни осведоми за досегашната работа по устройството „Туинкъл“. След като дойдохте, бихме искали да чуем и вашето мнение.

Наложи се да възприема друг подход към „Туинкъл“, беше казала Мередит. Сандърс се поколеба.

— Моето мнение ли?

— Да — потвърди Никълс, — нали вие отговаряте за „Туинкъл“?

Сандърс огледа лицата около масата, които се взираха в очакване. Погледна и Джонсън, но тя беше отворила куфарчето си, ровеше в книжата и вадеше някакви издути жълти пликове.

— Добре — започна Сандърс, — направихме няколко прототипа и извършихме всички изпитания. Несъмнено прототипите работеха безупречно. Те са най-добрите устройства в света.

— Разбирам — прекъсна го Никълс. — Сега обаче сте в етапа на производството, нали?

— Точно така.

— Мисля, че е по-интересно да чуем мнението ви за производството.

Сандърс се поколеба. Какво ли им беше казала Мередит? В другия край на залата тя затвори куфарчето, сключи пръстите на двете си ръце под брадичката и се загледа в него. От изражението й Сандърс не можеше да разбере нищо.

Какво ли им беше казала?

— Господин Сандърс?

— Вижте — продължи той, — сега усвояваме производството и в хода на работата се справяме с проблемите. Обичайният начален етап на производството. Намираме се именно в него.

— Извинете — обади се Никълс, — но мислех, че устройствата са внедрени в производство преди два месеца.

— Така е.

— Два месеца според мен не са начален етап.

— Ами…

— Някои от вашите изделия имат само деветмесечен цикъл, нали така?

— Да, от девет до осемнайсет месеца

— Значи след два месеца производството трябва да е напълно усвоено. Как преценявате положението като ръководител на работата?

— Ами бих казал, че проблемите са обичайни за този етап.

— Интересно! — подхвърли Никълс. — Защото преди малко Мередит ни каза, че проблемът всъщност е доста сериозен. Заяви, че може да се наложи дори връщане на чертожните дъски.

По дяволите!

Как да играе сега? Вече беше казал, че проблемите не са чак толкова страшни. Не можеше да се отметне. Сандърс пое дъх и допълни:

— Дано не съм създал погрешно впечатление у Мередит, защото съм напълно убеден във възможностите ни да произвеждаме устройството „Туинкъл“.

— Не се съмнявам — отвърна Никълс. — Конкуренцията от „Сони“ и „Филипс“ обаче ни гони по петите и не съм сигурен, че е достатъчно да изразите увереност. Колко от произведените устройства отговарят на спецификациите?

— Не разполагам с такава информация.

— Съвсем приблизително.

— Не бих могъл да кажа, без да имам пред себе си точните данни.

— А има ли такива точни данни?

— Да, просто не са у мен в момента

Никълс се намръщи. Изражението му ясно говореше: защо не си ги донесъл, като знаеш, че това е темата на съвещанието?

Конли се изкашля.

— Мередит каза, че са натоварени само двайсет и девет процента от производствените мощности и само пет процента от устройствата отговарят на спецификациите. Така ли е?

— Горе-долу. Да

В залата настъпи кратка пауза. Никълс рязко се наведе напред.

— По всичко личи, че се нуждая от разяснение — каза той. — При подобни цифри на какво се основава увереността ви в устройството „Туинкъл“?

— На предишен опит — отвърна Сандърс. — Имали сме наглед неразрешими производствени проблеми, с които после бързо сме се справяли.

— Ясно. Значи смятате, че предишният ви опит е приложим и в този случай.

— Да.

Никълс се облегна и скръсти ръце на гърдите си. Изглеждаше крайно недоволен.

Джим Дейли, кльощавият инвестиционен банкер, се наведе и каза:

— Моля те, не ни разбирай погрешно, Том. Не се опитваме да те поставим натясно. Отдавна сме набелязали няколко причини за закупуването на фирмата независимо от конкретния проблем с „Туинкъл“. Затова не смятам, че „Туинкъл“ е основната тема днес. Просто искаме да изясним докъде сме стигнали с него, затова бъди колкото е възможно по-откровен.

— Вижте, проблеми има — отговори Сандърс. — В момента ги изясняваме. Но част от тях може да са свързани и с проектирането.

— Кой е най-лошият вариант? — попита Дейли.

— Най-лошият ли? Да спрем производството, да преработим кутиите и вероятно контролните чипове и пак да продължим.

— И колко ще е забавянето?

От девет до дванайсет месеца, помисли си, но на глас каза:

— До шест месеца.

— Господи! — прошушна някой.

— Джонсън намекна, че максималното забавяне ще бъде шест седмици — каза Дейли.