Джон Стайнбек - Към един незнаен бог

Тревата стигаше до глезените. Няколко топли дни и силно избуя. Из полето наизскачаха хиляди прахавици и техните отровни двойници. Децата носеха цели кофи в къщи и Рама ги пържеше, а в тигана имаше сребърна лъжица, с която проверяваше дали са отровни. Според нея среброто почернявало от отровата.

Два дни преди Нова година по пътя се зададе старият Хуан. Зет му Мануел — ухилено лениво момче, го следваше неотстъпно. Това се налагаше, защото младият мексиканец не обичаше да поема отговорност за каквото и да е и дори не си правеше труда да отбягва канавките по пътя. Двамата се изправиха усмихнати пред верандата на Джоузеф и започнаха да търкат шапки в гърдите си. Мануел повтаряше всяко движение на стария Хуан, както пале подражава на възрастно куче.

— Той свири на китара — рече старият Хуан.

За доказателство Мануел свали очукания инструмент от гърба си и го изложи на показ, като се усмихваше пресилено.

— Казах за празника — продължи старият Хуан. Хората ще дойдат. Ще има още четири китари, сеньор, и отец Анджело ще дойде и ще изнесе литургия право тук! А пък аз — важно рече той, — аз трябва да издигна олтара. Така заръча отец Анджело.

Погледът на Бъртън помръкна.

— Джоузеф, няма да допуснеш това, нали? Не и в нашето ранчо, не и с името, което сме си създали.

Джоузеф само весело се засмя.

— Те са ни съседи, Бъртън, и аз нямам намерение да променям вярата им.

— Няма да остана тук и да гледам това — ядно извика Бъртън. — Няма да допусна католически проповеди в този имот.

Томас се изсмя.

— Стой вътре тогава, Бъртън. Нас с Джо не ни е страх, че може да изменим на вярата си, и ще останем да гледаме.

Имаше безброй неща за правене. Томас отиде до Нуестра Сеньора и купи буре червено вино и бъчвичка уиски. Вакеросите заклаха три бичета и окачиха месото на дърветата, а Мануел седна под тях да пъди мухите. Старият Хуан издигна олтар от дъски под големия дъб. Джоузеф изравни и измете площадка за танците в двора. Старият Хуан беше навсякъде. Показа на жените как да направят цял казан сос за печеното. Трябваше да сложат консервирани домати и чили, зелени чушки и някакви сухи билки, които носеше в джоба си. Той надзираваше изкопаването на ямите за печеното, после подреди сухите дъбови цепеници до ръбовете им. Под дървото с месото седеше Мануел и подрънкваше на китарата, а от време на време се впускаше в някоя игрива мелодия.

Децата не изпускаха нищо от очи и бяха добри, защото Рама бе дала да се разбере, че лошите деца ще си стоят вкъщи и ще наблюдават фиестата от прозореца. Обещаното наказание беше толкова потресаващо, че те носеха дърва до ямите и предлагаха на Мануел да му помогнат да пази месото.

Китаристите пристигнаха в девет часа в навечерието на Нова година. Бяха четирима кльощави, мургави мъже с черни коси и красиви ръце. Можеха да яздят четиридесет мили, да свирят на китарите едно денонощие и после отново да яздят четиридесет мили обратно към къщи. Когато трябваше обаче да застанат зад ралото, след петнадесет минути започваха да се препъват от изтощение. С пристигането им Мануел се оживи. Помогна да окачат скъпоценните дисаги на сигурно място и постла одеялата им в сеното. Не спаха дълго. В три през нощта старият Хуан стъкна кладите в ямите. Тогава китаристите излязоха с дисагите в ръце. Забиха четири кола около танцовата площадка и извадиха разни красиви неща от торбите — червени и сини знаменца, картонени фенери и панделки. Работеха на танцуващата светлина от огньовете в ямите. Построиха павилиона, преди да настъпи утрото.

Отец Анджело изпревари зората. Пристигна на магаре, следван от претоварен кон и две сънени клисарчета, качени заедно на друго магаре. Хвана се за работа незабавно. Разпростря църковните книги по олтара на стария Хуан, постави свещите, шляпна клисарчетата по веднъж и те се запиляха някъде. После в бараката извади светите одежди. Най-сетне дойде ред на фигурите. Бяха прекрасни — разпятие, Девата и Младенеца. Отец Анджело лично ги бе издялкал и изрисувал. Той бе измислил и особеностите им. Сгъваха се изкусно по средата с помощта на панти, скрити толкова внимателно, че когато фигурките бяха изправени, цепнатините не се виждаха; главите им се завиваха, а детето Исус се захващаше в ръцете на Девата посредством клин, който се пъхаше в един отвор. Отец Анджело обичаше своите фигури. Освен това те бяха много известни. Макар да бяха високи цели три фута, когато се сгънеха, спокойно влизаха в дисагите. Те представляваха интерес не само като конструкция, но имаха благословията и пълното одобрение на архиепископа. Старият Хуан им беше направил отделни подставки и собственоръчно бе донесъл дебела свещ за олтара.