Арчибалд Кронин - Пътят на доктор Шенън

— Панкреас — припомних му аз.

— Да, сър, панкреас — съгласи се Бабу, светнал от доволство. — Това именно имах предвид и аз.

Мъс, който пиеше чай, се задави внезапно.

— Панкреас ли? — обади се задъхано той. — Аз не разбирам много, но той е в стомаха!

Лал Чатърджи погледна укорно своя превиващ се от смях колега.

— О, бедни мистър Харолд Мъс! Не се излагайте с невежеството си. Припомнете си, моля, че съм много по-отдавнашен студент от вас. Аз имах честта да пропадна на изпит по изящните изкуства в Калкутския университет, когато вие навярно не сте бил още роден.

Мис Лоу се мъчеше да привлече погледа ми и да ме вмъкне в разговора си с мис Бет. И двете евангелистки, те разискваха със сериозност и увлечение предстоящото изпълнение на Месия в залата Сент Андрюс — едно забележително зимно събитие в Уинтън. Но тъй като имах съображения да съм особено сдържан по религиозните въпроси, аз не отделях поглед от чинията си.

— Толкова много обичам хорова музика. Навярно и вие, мистър Шенън?

— Не — казах аз. — За съжаление не я обичам.

В това време мис Ейли Дийри влезе безшумно с вехтите си плъстени пантофи и донесе „кристала“ — дълбока стъклена чиния с варени, но корави като камък сини сливи — неизбежен като смъртта завършек на всяка вечеря с пушена риба.

За разлика от сестра си мис Ейли беше кротко и нежно същество с доста небрежна външност, тантуресто, тромаво, със загрубели от домакинска работа ръце. Мълвеше се — вероятно студентска измислица, подкрепена от факта, че единственото й развлечение беше да чете вечер романи, заемани от общинската библиотека — че като девойка преживяла някаква нещастна любов. Зачервеното от печката приятно лице, което не трепваше дори от хапливите забележки на сестра й, беше тъжно и замислено, а по челото й падаше постоянно тънко кичурче коса, което тя бе свикнала да издухва леко нагоре. Може би поради собствената си несрета тя изпитваше съчувствие към моите грижи. И сега се наведе, прошепвайки с мило съучастие на ухото ми:

— Как мина днешният ден, Робърт?

За да я успокоя, направих усилие да се усмихна, а тя кимна със задоволство, издуха косата си и излезе.

Сърцето на мис Ейли беше по-меко от сушените й сливи! През следващите пет минути се чуваше само шумно дъвчене и тракането на разклатените кучешки зъби на Мъс по твърдия плод.

Когато по масата не остана нищо за ядене, мис Бет Дийри стана, за да възвести края на вечерята — като господарка на замък, която е дала банкет. Ние тръгнахме към стаите си; Харолд Мъс вадеше разсеяно с показалеца си попадналите между зъбите му кости от риба, а Лал Чатърджи се оригваше музикално, с ориенталска важност.

— Мистър Шенън — прошепна мис Лоу, като ме догони (бях я отвикнал най-после да ме нарича „доктор“ — ненавиждах тази титла поради посредствеността на тия, които я носеха), — никак не съм уверена в доклада си върху trypanosoma gambiens… Нали знаете, въпроса, който ни зададохте днес. Той е много интересен за мен… Ще го… бихте ли били така добър да го прегледате?

При все че бях уморен и загрижен, не намерих сили да й откажа — беззащитната свежест на изражението й отклони грубия ми отговор.

— Донесете го — изръмжах аз.

След пет минути, настанен върху счупените пружини на единственото кресло в цветарника, аз четях доклада й, а тя седеше на крайчеца на стола, тапициран с изтъркана мушама, обгърнала с ръце шевиотната пола под коленете и загледана съсредоточено и тревожно в мене.

— Добре ли е? — запита тя, когато свърших.

Докладът беше отлично написан, с няколко съвсем нови наблюдения и редица извънредно точни скици за развитието на камшиковидния паразит. Наблюдавайки я, трябваше да призная, че тя не приличаше на мнозинството девойки, които идваха на тълпи в университета с намерение „да станат“ лекарки. Някои идваха за развлечение, други — подтиквани от честолюбиви родители еснафи, трети само за да се омъжат за подходящ младеж, който ще стане един ден скучен, не особено подготвен, но парично осигурен и почитан лекар в някое предградие. Ни една от тях нямаше действителна дарба или способност за професията си.

— Виждате ли — промълви тя, сякаш искаше да ме насърчи да кажа мнението си, — мястото ми е готово. Затова бързам да свърша.

— Работата ви е значително по-добра от обикновените доклади — казах аз. — Наистина изключително добра.

Руменина пропълзя по нежните бузи.

— О, благодаря, доктор… мистър Шенън. Това е много нещо, щом го казвате вие. Не мога да ви кажа колко много ние, студентите, ценим вашето мнение… и вашата… да, позволете ми да кажа, вашата блестяща надареност. Зная, разбира се, и колко сте изстрадали през време на войната.