Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Желанието в него се надигна, той я държеше здраво и я целуваше със страст. Целувките им ставаха все по-пламенни и той започна да търси копчетата на роклята й. Ръката й го направляваше, докато я разкопчаваше. Той поглади коприненомеките, излъчващи топлина гърди, след това я вдигна на ръце и я отнесе до дивана в другия край на стаята. След миг дрехите им лежаха разхвърляни по пода, а гъстата, благоуханна коса на Бевърли им стана възглавница. В меката светлина, процеждаща се през облените от дъжда прозорци, тя приличаше на красиво видение — зърната на гърдите й и тъмната сянка при бедрата контрастираха с млечния блясък на стройното й тяло. Бенджамин се вдигна над нея и овладя изгарящото си желание, за да бъде по-нежен с нея. Тя хвана лицето му в ръце и се взря в очите му, докато отваряше бедрата си, готова да го посрещне.

Те се съединиха, ала той усети силно съпротивление. Бевърли се напрегна, гладките й крака бяха сплетени над неговите, но го прие със силно потрепване. После от устните й се откъсна въздишка и тя се усмихна на изненадата, която прочете в очите му.

— Сладострастието на мъжа ми е от съвсем друго естество — прошепна тя. — Той е доволен, че ми е господар и може да ме излага на показ. Радостта ми е безгранична, защото за мене ти си първият, защото ти си първата ми любов.

Сега този миг придоби за Бенджамин още по-голямо значение, макар вече да бе станал за него най-светлото събитие в живота му. Докато той се движеше, а тя се извиваше, за да го посрещне, загледана в очите му, това бе повече от любене. Страстта, разпалена от чистата любов и обожанието, ги доведе до захлас, който ги потопи в техен собствен свят; всичко друго бе някъде много далеч.

В тази вселена, изпълнена с трепетно вълнение, съединяването на телата им придоби собствен живот; на ускорения му ритъм тя отговаряше с по-бързи движения на бедрата. Изкачването на платото премина в море от блаженство и те се устремиха към последния връх. Когато го достигнаха и преминаха в прилив на екстаз, той заглуши с устните си нейния вик на наслада.

Заобикалящият ги свят отново обгърна Бенджамин. В стаята се чуваше само плющенето на дъжда по прозореца, пращенето на дървата в камината и тихото дишане на любимата му, заспала в прегръдките му. Бенджамин си помисли какво ли би станало, ако мъжът й научи. В миг студената, груба действителност се изправи пред него.

Младият мъж знаеше, че е откраднал най-скъпоценното бижу от всички притежания на Крийви. Ако узнаеше, гневът на човека с огромна власт щеше да бъде безпощаден. Като се страхуваше само за любимата си, Бенджамин реши, че трябва много да внимава. Надяваше се, че това ще е достатъчно.

Един грамаден овен, отлъчил се от стадото, непрекъснато нападаше кучетата и Джереми обърна коня си към него. Разви камшика с движение на ръката назад и го стовари върху главата на овена. Той започна да блее ужасен и изтича обратно при другите овце, докато едно от кучетата го хапеше по краката като отмъщение, че му се бе наложило да бяга от тежките рога.

В стадото от намерени мериноси се бяха събрали към шейсет овце, но кучетата имаха много работа, тъй като теренът бе труден за прекарване на животните. Бе същата неприветлива и сурова местност на запад от река Дарлинг и далеч на юг от Броукън Хил, която Джереми си спомняше отпреди. Но няколко години със слаби дъждове я бяха направили още по-суха и безплодна. През последните месеци валяха дъждове, но зеленина все още се срещаше рядко.

Точно заради сушата работата, която Джереми си намери, бе временна. Собственикът щеше да напуска фермата. Имаше намерение да продаде стадата в Менайнди, след това да отиде при брат си в скотовъдната му ферма в Куинсланд — нов щат, създаден преди няколко години от северните райони на Нов Южен Уейлс. Собственикът си отиваше разочарован, но Джереми разбра, че това, което му се бе случило, бе само негова грешка. Вместо да се подчини на земята, човекът се опитал да наложи волята си над нея и бе победен.

Овцете бавно се движеха между два скалисти хълма по клисурата, която отвеждаше до широка долина. По средата й имаше горичка от евкалиптови дървета край едно от малкото останали езерца във фермата след годините суша. Около две хиляди овце пасяха в по-далечния край на долината. Кучетата бяха се разпръснали край тях. Близо до стадото седеше на кон и един пастир.

Той обърна коня и отиде да посрещне Джереми. Бе нисък, набит мъж, надхвърлил шейсетте, брадата и мустаците му бяха посивели, имаше червен, едър като патладжан нос и необикновено големи изпъкнали очи. Известен бе под името Бъги.