Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Франк обърна коня и се отдалечи, а Бъги бе преизпълнен със задоволство. Изпъкналите му очи искряха от щастие и той със запъване започна да изрича сърдечната си благодарност. Когато с Джереми стигнаха до кошниците, за да разседлаят конете, Бъги се замисли за нещо друго.

— Може да имаме неприятности с някои от другите пастири — каза той загрижено. — Може да се разгневят, когато разберат, че засега оставаме на работа.

Джереми сви рамене с безразличие. Съжаляваше, че двама от пастирите ще останат без работа, но останалите го бяха отвратили с дребнавостта и заядливостта си. А що се отнася до възможността да си имат неприятности с тях, това също му бе безразлично.

Разседлаха конете, занесоха торбите си в бараките и отидоха в банята да се измият. За Бъги това бе формална работа, но Джереми бе педантичен по отношение на чистотата. Не обичаше да бъде брадясал и бе наточил един нож толкова, че го използваше като бръснач. Бе вече късен следобед, когато свърши с миенето и бръсненето и двамата с Бъги се отправиха към кухнята за вечеря.

Останалите петима пастири бяха насядали на дългата маса, а възрастният бивш пастир, който сега бе готвач, се трудеше над своите тенджери и тигани върху огъня. Отис Кълън, як, немарлив мъж, надхвърлил четирийсетте, се бе оплаквал най-много, че ще загуби работата си. Вече се бе разчуло за споразумението между Джереми и собственика, а Килън роптаеше на висок глас срещу него. Двамата му приятели, седнали на пейката, енергично изразяваха съгласието си, докато другите двама пастири мълчаливо чакаха храната си в долния край на масата.

Грубото едро лице на Кълън бе цялото в белези, а носът му бе деформиран от побоища. Намръщи се, погледна право в Джереми и продължи:

— Напълно си прав. Някой си, който се е появил тук преди две седмици, си запазва работата, а ние няма да останем дори за товаренето на фургоните. Всичко това е несправедливо.

— Може на Франк да му е омръзнало да хленчиш, Кълън — предположи Джереми. — Всеки би се отвратил, когато слуша как възрастен мъж подсмърча като някой пикльо.

Този прям отговор смути Бъги, очите му щяха да изскочат от орбитите си и той се обърна изплашен към Джереми. Кълън скочи от масата със зачервено от гняв обветрено лице. Двамата му приятели го последваха, когато с тежка стъпка тръгна към Джереми.

— Бога ми, ще те науча, че никой не говори с мене така — изрева той свирепо.

Джереми изчака, докато Кълън измина половината път до него, след това направи бързо и внезапно решително движение, което понякога означаваше границата между живота и смъртта в далечната Пустош. Вложи цялата си сила в юмрука, който заби в корема на Кълън, и с това го накара да се свие о две. Кълън полетя назад през масата и пейките, които се сгромолясаха с такъв трясък, че постройката потрепери, а другите двама пастири се измъкнаха.

Бъги нападна дръзко, за да помогне в боя с приятелите на Кълън, но скоро бе повален на земята сред размахващите се юмруци. Джереми избягваше и отвръщаше на ударите, търсеше пролуки, и когато ги откри, удари единия в корема, после и другия в лицето му. От силния удар главата му се наклони назад, а човекът припадна.

Кълън се мъчеше да се измъкне от затрупалите го пейки и започваше да се изправя на крака. Джереми го повали отново, след това се наведе над него, сграбчи главата му и силно я заудря в пода. Когато погледът на Кълън се замъгли, Джереми го повдигна от пода и го понесе към другите двама. Кълън полетя с подгънати крака и се просна върху другарите си на пода.

От началото на боя бяха минали няколко секунди и Бъги, готвачът и другите двама пастири гледаха изумени Джереми и тримата на пода. Джереми изправи масата на крака и тъкмо започна да нарежда пейките по местата им, Франк Бивън нахълта в кухнята.

— Защо е цялата тази врява? — попита той остро.

— Каква врява? — отговори Джереми и седна на пейката.

Бъги, готвачът и останалите започнаха да обясняват в един глас, но Франк им направи знак да замълчат. Той оглеждаше замислено Джереми, след това сви рамене в злобна наслада:

— Е, Кълън никога не е бил достатъчно умен да схване разликата между обикновения и дивия кон — отбеляза той. Наведе се над тримата и направи знак на пастирите: — Помогнете ми да ги пренесем в бараката.

Когато собственикът и пастирите извлякоха тримата навън, готвачът се обърна към Джереми:

— Казваш, че не си роднина на онези Керик, дето притежават Тибубъра? — попита го засмян. — Но се оправяш с неприятностите също като тях.