Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Бъги поклати глава и свали горещите канчета от огъня.

— Не, цялата добра земя е разпределена — отвърна той, като пълнеше чиниите. — Областта е обширна, но си има край, а там се заселват хора от години насам. Земята западно от Дарлинг Даунс е по-лоша и от тукашната, толкова е суха, че не става за друго, освен за кенгурута и кучета динго.

Джереми кимна, пое чинията си и започна лакомо да яде. Докато преминаваше планинската верига Флиндърс и по-нататък на изток, всеки ден тръгваше преди зазоряване и вървеше с бърз ход до след залез-слънце. Ловуваше и събираше храна само колкото да поддържа силите си и още не бе възстановил килограмите, които изгуби при дългия и труден преход.

Докато се хранеха, продължиха да разговарят за равнината на река Дарлинг. Джереми се интересуваше от нея и се чудеше дали няма точно там да намери място, на което ще се почувства, че принадлежи. Когато си легнаха, увити в одеяла, мислите на Джереми продължиха да се въртят около нещо, което Бъги спомена. Бе казал, че докато прекарват добитъка до Бърк, някои животни се отлъчват и Джереми знаеше, че досега те положително са се увеличили и са образували табуни, които живеят в безводните райони западно от равнината на Дарлинг.

На следващата сутрин призори Джереми и Бъги закусиха с остатъка от храната, след това разградиха кошарата. Натовариха въжетата и другите съоръжения на резервните коне и подкараха овцете към фермата на юг. Бъги не бе сигурен точно къде се намира единственото езерце, покрай което трябваше да минат на път за дома, и предложи да тръгне напред, за да го намери. Но Джереми го бе видял един път и знаеше точно къде е. В далечната Пустош бе придобил остро чувство за разстояние и посока и безпогрешно можеше да намери пътя до всяко място, на което е бил.

Някъде към пладне овцете преминаха котловината между два планински склона и точно пред тях се показа езерцето. Бъги се засмя и удивен заклати глава:

— Ти си като пощенски гълъб, Джереми — възкликна той. — Хора, които от години работят в тази ферма, не могат да се ориентират като тебе. Ясно е защо Франк Бивън се изселва. Макар и да валяха дъждове, тук водата все още е много малко.

Джереми кимна, за да покаже, че е чул, но той вече бе видял, че наоколо има достатъчно вода, ако човек знае как да я намери. По някои от хълмовете, които ограждаха пресъхналите извори, имаше оголени вулканични скали. Това бе признак, че най-долният пласт е от гранит и удържа водата, която се просмуква през речното корито.

След като овцете се напиха и попасоха малко, Джереми и Бъги ги подкараха отново между хълмовете. Завиха на югоизток към утъпкания път, който водеше към фермата до главния път за река Дарлинг и Менайнди. Следобед излязоха на пътя и по него се проточи дългата колона овце.

След няколко часа пред тях се показаха сградите и кошарите на фермата. Други овце, докарани от различни кошари, пасяха в просторния тревист двор, разположен зад стригачницата и кошарите, където се събираха животните, и Бъги тръгна напред да отвори портата.

Франк Бивън излезе на кон иззад сградите, за да наблюдава прибирането на овцете. Годините на борба с непобедимата пустош бяха направили този висок и слаб брадат човек сдържан и упорит. След като затвори портата зад стадото, Бъги щастливо съобщи броя на овцете и се похвали как Джереми ги е намерил.

Франк не бе свикнал да прави комплименти, затова само изръмжа нещо в отговор, но бе наистина впечатлен. Около две седмици по-рано, когато води кратък разговор с Джереми, преди да го наеме, се бе държал хладно, но сега прояви по-голям интерес:

— Роднина ли си на семейство Керик, собствениците на фермата Тибубъра?

— Нямам близко родство — отвърна Джереми.

Франк очакваше да чуе още нещо, но Джереми замълча и Бивън изостави въпроса.

— Ами — замислено каза той, — изглеждаш ми полезен човек. Ще те оставя при мен и ще ти плащам, за да ми помогнеш да прекараме фургоните и конете до фермата на брат ми, ако искаш да дойдеш. Ако не мога да ти осигуря работа, когато пристигнем там, ще ти дам два здрави коня и едномесечните дажби.

— Ще приема, ако същото важи и за другаря ми — каза Джереми и посочи с палец Бъги. — А когато пристигнем там, ще вземем конете и храната. Няма да имаме нужда от работа.

Франк почеса брадата си и се замисли. Бъги разцъфна от удоволствие и с нетърпение зачака отговора.

— Сделката е сключена — кимна фермерът. — Утре ще започнем да сортираме нещата за товарене, защото искам до една седмица да съм се махнал оттук.