Аарон Флетчър - Дългото завръщане

След като засега проблемът бе решен, Бенджамин си изработи такова дневно разписание, че да работи преди и след срещите с Бевърли. Те се сближаваха и привързваха все повече, винаги се посрещаха и изпращаха с целувки. Но в разговорите им един въпрос си оставаше забранен — Бевърли избягваше да спомене каквото и да е за това, защо се е омъжила за Крийви.

В деня, когато тя най-сетне проговори по този въпрос, още щом я видя, Бенджамин разбра, че нещо не е наред. Чакаше я в беседката и когато тя се появи по пътеката, видя, че е плакала. Той се спусна към нея, тя се затича и се хвърли в ръцете му.

Почти разплакана отново, тя разказа на Бенджамин, че мъжът й изгорил писмото от брат й преди тя да го е прочела.

— Научих, че е държал писмото три дни, след като го прочел — продължи Бевърли. — Когато го помолих да ми предава навреме писмата, той ги хвърли в огъня.

— След като го е прочел? — повтори Бенджамин сърдито. — Защо изобщо трябва да чете писмата ти? Защо дори трябва да иска да ги чете?

— За да докаже, че може — отвърна тя. — Такъв си е той, Бенджамин. Голямата радост в живота му е да властва над хората. Огромната му жажда е да добие власт над всички. С такова нетърпение очаквам писмата от брат си, а вероятно ще минат месеци преди да пристигне друго.

Бенджамин стисна зъби от яд, толкова бе разгневен, че с радост би убил Крийви. След това целуна Бевърли и се отправи с нея към къщата.

— Хайде, нека влезем вътре, да се скрием от дъжда и да пийнем по чаша вино.

Тръгнаха по пътеката към къщата, оставиха мушамите си в пералнята и се качиха по стълбите до стаята. Бенджамин бе запалил вече камината, и след като свалиха палтата си, наля чашите с вино. Дъждът барабанеше по прозорците. Бевърли отпиваше на малки глътки от виното си и разказваше как е станало така, че се е омъжила за Крийви.

За първи път го срещнала на едно индустриално изложение, където семейството й показвало образци от производството си на различни видове хартия. След като я гледал втренчено известно време, той се приближил до нея и казал, че тя ще се омъжи за него. После заплашил, че незабавно ще унищожи семейството й и бизнеса им, ако повтори пред някого думите му, и че ще направи същото, но за по-продължително време, ако тя откаже да се омъжи за него.

Случката била толкова необичайна, че на нея й се искало да отхвърли Крийви като чудак. Но поведението му било твърде заплашително за чудак, пък и тя чула на изложението да се говори, че не е разумно никой да го превръща в свой враг. През следващите дни на няколко пъти се готвела да разкаже на баща си или на майка си, но по-късно била благодарна, че не го е сторила.

Тайнствени пожари и злополуки сполетели фабриката за хартия. Печалбите потънали, когато клиентите започнали да получават пратките си с хартия, повредена от вода или по друг начин. Работниците във фабриката били преследвани от вандали, нощем по прозорците им хвърляли камъни, а децата им били заплашвани от мръсни злодеи.

Когато бил обявен годежът, семейството й никак не одобрило Крийви, но неприятностите престанали.

— И най-лошото е — продължи тя, — че баща ми умря скоро след сватбата. Бях потопена в скръб, защото искрено го обичах. Освен това всичко, на което майка ми и баща ми бяха посветили живота си, изчезна, когато брат ми продаде фабриката. Не го обвинявам, защото никога не се е интересувал от фабриката. Но татко ме бе подготвил да поема работата и ако аз си бях там, можехме да запазим фабриката.

— Изумен съм, че си понесла всичко това сама. — Бенджамин не можеше да скрие почудата си. — Да не кажеш никому нито дума и да се подчиниш на волята на този човек, да се омъжиш за него е изпитание, което малцина биха издържали. Имаш много силен характер.

— Нямам, но ме крепеше голямата любов към семейството и необходимостта да ги предпазя — отговори Бевърли. — Пък и нямах избор, защото съпругът ми е много коварен. Използва наемници, с които не поддържа пряка връзка, за да вършат злини. Така не може да бъде съден за престъпленията си.

— Може тук да се сблъска със семейство Керик — отбелязва Бенджамин. — Ако това стане, рано или късно ще си получи заслуженото, защото тази фамилия винаги се старае доброто да победи. Но това между другото. А твоите мъки продължават, така ли? А и останалите живи от семейството ти са надалеч.

Лъчезарна усмивка освети лицето й като пропъди мрачното настроение.

— Но сега ти си ми опората, Бенджамин — отвърна тя нежно.

Той се усмихна, прегърна я и тя се премести по-близо до него на канапето. Големите й сини очи бяха тъй дълбоки, такива не бе виждал досега. Тя го гледаше и вдигна устни към неговите. Целувката и прегръдката също бяха различни. Устата й се отвори под неговата, устните и езикът й галеха неговите, а тя се притисна по-плътно до него.