Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Но в клуба неприятно му напомниха и за другата страна на радостта, която бе влязла в живота му. Бенджамин дочу двама души да си говорят за някого, който продал малка част от акциите си от Кредитната банка на Крийви. Най-напред човекът отказвал да продава, но Крийви намерил начин да смаже окончателно волята му и да го принуди да му продаде акциите на много по-ниска цена от първоначалната.

Тази нощ Бенджамин лежа буден часове наред, докато изживяваше отново всеки миг от срещата си с Бевърли. А в ранните утринни часове бе събуден от бурята, връхлетяла града. Когато се зазори, той тревожно видя през прозореца как вятърът на пориви плиска дъжда по улицата и се зачуди дали съчетанието на лошото време и колебанието й няма да накарат Бевърли да си остане вкъщи.

Облече най-хубавия си костюм и над палтото си сложи мушама, след което се отправи по залетите от дъжда улици към Кингс Крос. Занима се с някои неотложни въпроси в офиса, отново излезе под проливния дъжд, и като прекоси града, стигна до Грейс стрийт. Бе пристигнал рано и зачака в беседката, където от покрива се стичаха поточета вода; на всеки няколко минути поглеждаше часовника си.

Точно в мига, когато бе пристигнал предишния ден, Бенджамин зърна през гъсталака яркожълта мушама. Бевърли бързаше откъм оградата в задната част на градинката, като се провираше под надвесените клони. Прекрасното й лице бе озарено от развълнувана ангелска усмивка. Щом влезе в беседката, Бенджамин взе ръцете й в своите и без да продума, загледа очарован в нея.

Бевърли вдигна очи към него и се усмихна, но извърна глава, когато по лицето й се разля ярка руменина.

— Времето е толкова ужасно, че се чудех дали ще дойдеш, Бенджамин — каза тя.

— Нищо на света не би могло да ме спре — увери я той. — Искаш ли да влезем в къщата? В тази беседка сме почти като под дъжда.

Бевърли се засмя, кимна в съгласие и двамата се отправиха по пътеката към задната част на къщата. Бенджамин намери съответния ключ от връзката и отвори вратата, която шумно изскърца. Попаднаха в централния коридор. От едната му страна бе пералнята, а от другата — просторна старомодна кухня. Закачиха мушамите си в пералнята и минаха по коридора до предната част на къщата.

Бе леденостудена и тиха като всички необитавани къщи, а вятърът отвън само подсилваше тишината. Стъпките и гласовете им отекваха, докато надничаха из стаите, в някои от които имаше мебели, увити в покривала. Огледаха стаите на първия етаж и се изкачиха по широките стълби горе.

Когато влязоха в стаята точно до стълбищната площадка, Бевърли възкликна доволна. Бе уютна, елегантна всекидневна, усамотено ъгълче за четене или за размишления. В единия край на стаята имаше мраморна камина, а двата големи прозореца гледаха към задната градина. Повечето от мебелите бяха все още тук — диван до едната стена, канапе пред камината и столове, разпръснати из стаята. Бенджамин остави Бевърли да вдигне покривалата за прах и слезе отново долу да потърси дърва за камината.

Големият сандък за дърва в пералнята бе пълен със стари, сухи, цепени отпреди години. Бенджамин занесе горе един наръч и запали огъня. Стаята скоро се стопли приятно и двамата свалиха палтата си. Седнаха на канапето до камината и гледаха как дъждът се стича по прозорците, докато разговаряха.

Бевърли му разказа за семейството си в Англия, което някога притежавало малка фабрика за пергаментова и други висококачествени видове хартия. Тя самата работела там и му обясни как се произвежда хартия. Гласът й прозвуча тъжно, когато разказа как брат й продал фабриката след смъртта на баща им. После прогони тъгата и продължиха да говорят за други неща. Бенджамин сияеше от щастие, че е близо до нея.

Бе си мислил, че нищо не може да е по-добро от предишния ден, но тази стая ги бе сближила физически, както и духовно. Бенджамин не бе сигурен как ще се развият отношенията им, но почти нямаше надежда това да стане както му се искаше. Най-накрая бе срещнал любовта, но тя вече бе омъжена.

Взаимното им привличане бе един нюанс в атмосферата помежду им, осезаемо като вятъра навън, но разговорът им продължи приятелски. Любовта на Бенджамин бе най-властната сила, която бе изпитвал, а Бевърли бе омайващо красива. Макар и да копнееше да я вземе в прегръдките си и да я люби, много по-важно за него бе да запази доверието, уважението и дружбата й.

Когато дойде време да тръгват и слязоха отново долу, Бенджамин й каза, че ще донесе бутилка вино на другия ден.