Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— И аз бих донесла — каза тя, — но икономката държи ключовете от избата. А по заповед на мъжа ми тя приема нареждания само от него, никога от мене. — Тонът и думите й показваха колко я боли, че в собствения й дом към нея се отнасят като към затворник, но тя пропъди мисълта и смени темата. — Твоят работодател сигурно ще започне да се чуди защо те няма толкова дълго време.

— Не, когато се занимавам с различни имоти, често не съм в службата. Там имам да върша определено количество работа, но което не успея да направя сутринта, винаги мога да довърша късно вечерта. Така че мога да бъда тук всеки ден, ако искаш.

Топлата усмивка бе нейният отговор и от нея Бевърли стана толкова красива, че Бенджамин усети любовта като остра болка.

Влязоха в пералнята, облякоха мушамите си и излязоха навън. До портичката на оградата в дъното на градината те се сбогуваха, а Бенджамин се върна по пътеката в къщата.

Преди да си тръгне, прекара един час да оглежда и оценява имота. Мислеше и по един проблем, който щеше да възникне. Можеше да забави известно време продажбата, ако Мортън реши да купи къщата, но рано или късно те с Бевърли щяха да изгубят мястото си за срещи. Ако някой друг я купеше, същото нещо щеше да стане незабавно. Мина му през ума начин, по който да отложи проблема с няколко месеца, но го отхвърли, защото би означавало да излъже Мортън.

На другия ден, докато седяха пред камината в малката стая на горния етаж, Бенджамин обясни положението на Бевърли. Макар да бе силно разстроена от възможността да загубят това място, тя напълно разбираше защо Бенджамин ще изпитва угризения, ако подведе Мортън. Обсъдиха положението, като се мъчеха да измислят някои други подходящи места, но такива нямаше.

А когато се готвеха да си тръгнат и Бенджамин държеше палтото й, вдъхна омайващия аромат на парфюма й. Не можа да устои и целуна един кичур коса, измъкнал се от блестящите червени къдрици, закрепени високо на главата й. Тя се обърна и вдигна устни към неговите. Имаха вкуса на виното, което бяха пили, но бяха по-сладки от най-скъпото вино и — по-опияняващи от най-силния ром.

Бевърли се измъкна от прегръдката му, докосна лицето му с връхчетата на пръстите си и се отдалечи. Докато слизаха по стълбите, Бенджамин реши какво да прави. Макар и да не искаше да мами Мортън, то щеше да бъде далеч по-приемливо, отколкото да сложи край на бурната радост, която бе влязла в живота му.

На следващата сутрин той се качи при Мортън и обясни, че в къщата ще е необходим ремонт.

— Това ще включва и подмяна на някои от плочите на покрива — продължи той, — и други работи, които не могат да се свършат, докато не се поправи времето. Ще бъде чудесно вложение, но ако се даде под наем, а не ако се препродаде.

— Защо само ако се даде под наем? — попита Мортън.

— Както казах, къщата е стара, в стил крал Джордж, а околните сгради са викториански. Хората, които имат пари да купят къща на такава цена, искат нещо ново, модерно, а които влизат под наем, не са толкова претенциозни.

— Вярно е — съгласи се Мортън. — Какви ще са разноските и печалбата?

— Мисля, че хиляда и двеста лири ще е добро предложение. С двеста ще се покрие ремонтът, особено ако бъде оставен за напролет, когато ще е по-евтин и по-лесен. Къщата може да се даде под наем за триста лири годишно, така че вложените пари бързо ще се върнат.

Мортън си взе бележки и с нищо не показа какво мисли за покупката на къщата, след това разговорът премина върху други имоти. Когато си тръгваше от кантората, Бенджамин нямаше представа дали Мортън ще предложи да купи къщата. По-рано, когато течаха пари от златната мина на река Мъри, решенията по такива въпроси обикновено се взимаха веднага. Сега те внимателно се обмисляха.

Същия следобед Бенджамин разказа на Бевърли за разговора и обясни, че въпросът още не е решен. Тя се измъчваше също колкото и той, но бе още по-нетърпелива. Когато и на следващия ден нищо не се бе променило, тя предложи на Бенджамин да попита Мортън какво става. Но Бенджамин знаеше, че това ще е груба грешка. Острият ум зад светлосините очи на Мортън веднага щеше да заподозре, че тук има нещо скрито.

На другия ден въпросът бе решен по начин, който отново отразяваше ограничените парични средства на Мортън. Вместо направо да купи къщата, както би направил преди, Мортън пое ипотеката и плати на собственика разликата в цената. Но финансовата договореност нямаше значение за Бенджамин и Бевърли. Когато следобед той й съобщи, тя се хвърли в обятията му, възторжена и щастлива.