— И това ви осигурява няколко спокойни мига в уединение далеч от господарката — осмели се да изрече той, като очакваше да получи повече информация за нея.
Младата жена се поколеба, сви устни и след това отговори:
— Пропуснах да ви кажа пълното си име, нали? Казвам се Бевърли Крийви.
Бенджамин онемя. Бе чувал, че Крийви има млада и красива съпруга, но му се стори, че е ужасна несправедливост тази прекрасна жена да е омъжена за такъв човек. Като забеляза реакцията му, тя придоби тъжен и смирен вид, а той направи усилие да преодолее объркването си:
— Да, чух, че вие и съпругът ви имате къща наблизо, госпожо Крийви.
— Наричайте ме Бевърли, Бенджамин — с това тя отмина въпроса за съпруга си. — Значи тази къща е ваша?
— Не, не е — засмя се той. — Някой ден ще притежавам такава собственост, но засега се занимавам с недвижими имоти за моя работодател. Той се интересува от къщата и затова дойдох да я огледам.
— А кой е работодателят ви? — попита Бевърли и се отпусна на пейката, ограждаща вътрешната страна на беседката.
Бенджамин й каза, влезе в беседката и също седна. Обясни й какво върши за Мортън и заговори за плановете си в края на краищата сам да стане инвеститор. Мина му през ума, че сигурно я отегчава, макар да изглеждаше, че го слуша доста внимателно.
— Но това сигурно не ви е интересно — завърши Бенджамин.
— Напротив, много е интересно — отвърна тя. — Каква недвижима собственост ще купите най-напред?
— Търговски обекти. Печалбата е по-малка, но се получава по-бързо. Това ще ми позволи да събера капитал и да развия дейност с недвижими имоти в жилищни райони, след това и със земя.
Бевърли кимна, а Бенджамин продължи да разказва за плановете си. Въпросите, които от време на време му задаваше, показваха, че ясно схваща за какво й говори и издаваха поне известен интерес по въпроса. Но имаше и още нещо — Бенджамин подозираше, че тя е отчайващо самотна, че жадува за компания и разговори, по каквито и да е въпроси.
Бе свенлива и дори плаха, но Бенджамин почувства, че тя има вътрешна сила, с която би се гордял всеки як кавгаджия носач от пристанището. Разговорът се прехвърли върху други неща. Бенджамин й разказа за себе си и семейството си. Бевърли говори за семейството си в Англия, но не каза почти нищо за живота си в Сидни.
Но от малкото, което спомена за живота във викторианския палат в съседство, той разбра, че младата жена води странно, самотно съществуване. Съпругът й забранявал да завързва приятелства или да ходи на гости, макар че сам той я водел на черква и понякога на театър, за да покаже красивата си жена. През останалата част от времето, всъщност през цялото време — била отчайващо самотна.
Защо се е омъжила за Крийви, бе огромна загадка за Бенджамин, но той внимателно избягваше въпроса. Имаше много други неща, за които да си говорят, и оживеният им разговор не затихна часове наред. Той почти не усещаше студа, на нея също изглежда й бе приятно. Разговорът им бе като вълшебен сън, от който Бенджамин не искаше да се събуди, искаше дълго да изучава прекрасното й лице, да слуша нежния, мелодичен глас.
Бевърли се държеше топло и отзивчиво, от време на време страните й се изчервяваха и тя се извръщаше. Няколко часа отлетяха и тя трябваше да си тръгва. Бенджамин я помоли да се срещнат пак на следващия ден.
— Не би трябвало да те виждам — каза тя нежно и поруменя.
— Моля те, Бевърли, бъди тук по същото време утре. Моля те, ела да се видим, за да поговорим пак.
— Ще си помисля — отговори тя и се отдалечи. — Довиждане, Бенджамин.
И той се сбогува, като му се искаше никога да не се налага да й казва прощални думи. Тя изчезна сред гъстия листак и забързано тръгна към оградата в задната част на градината. Бенджамин се върна към къщата с пламенната надежда да я срещне отново следващия ден.
Замисли се по някои практически въпроси, погледна часовника си и разбра, че огледът на къщата ще трябва да почака. Имаше да върши други неща, а обичаше и да посещава всеки ден Търговската борса. Това бе нещо като клуб на бизнесмени, където непрекъснато се изнасяха последните данни за премиите от застраховките, пристигането и отплаването на кораби и други сведения. Прибра часовника си, обиколи къщата и излезе на улицата.
Винаги бе смятал, че любовта към някоя жена ще съзрява бавно и дълго. А тя бе разцъфнала, силна и богата, в мига, когато я видя сред дърветата. Сега му се струваше, че светът се е променил, че по някакъв неуловим начин всичко е станало по-различно отпреди. Цветовете сякаш бяха по-ярки, хората — по-дружелюбни и дори студеният мрачен зимен ден — по-приветлив.
Читать дальше