Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Александра поклати глава и съжали, че е изрекла на глас мислите си. Преди години Мортън би свил рамене и би отминал забележката, но сега бе станал много по-задълбочен и чувствителен.

— Груб и жесток? — повтори тя. — Не, ти си твърде суров към себе си, Мортън. Наистина, можеше да бъдеш по-внимателен с момчето, но не бих казала нещо повече.

— Но аз го мисля и го казвам — отвърна Мортън убедено. — Той е мой син, а аз дори не го признах. Постъпих непочтено към детето.

— Тази мисъл ти тежи, а не трябва да се тормозиш заради миналото — опита се да го успокои Александра. — Животът е твърде ценен, за да прахосваш дори и миг в безполезни страдания. — Тя се усмихна и промени темата на разговора. — Ето, вече е време да си тръгвам, а почти не сме обсъдили делата ти, докато бях тук, Мортън. Причини ли ти някакви затруднения загубата на доходите от златната мина?

— Не — отговори той. — Знаех, че златната жила най-накрая ще свърши и бях готов за това. — Засмя се и сви рамене. — Но си изпатих от Гражданската война в Америка. Бях направил големи инвестиции в памукопреработвателните заводи в Англия, а войната прекъсна доставките на памук. Едва успях да си върна по шест пенса от всяка гвинея. Имах късмет, че и това стана.

Александра се засмя на шеговитите му думи, макар да съчувстваше на сина си за огромната загуба. Знаеше, че финансовите затруднения са пряко свързани с променения му характер. Преди години началото на една война не би го сварило неподготвен. Но сега Мортън имаше жена, която силно обичаше, и бе станал домошар. Затова вече не бе хитрият, устремен към печалбата бизнесмен, какъвто бе преди.

Мортън все още бе богат и сега Александра слушаше отчета за деловата му дейност. Бе предложил да даде заем на имението, за да се покрият разноските за десетте хиляди чистокръвни мериносови овце, закупени, за да подобрят породата на стадата, и повтори това още веднъж. Но Александра, както и преди, отклони предложението с благодарност.

— Много е мило от твоя страна, Мортън, но нямаме нужда. Ще останем без финансови резерви година-две, но ще се оправим. За повечето овцевъдни стопанства това е нормално положение.

Той кимна и изостави въпроса. Александра чу шум откъм входа и разбра, че изнасят багажа й към каретата. Освен тежките стъпки се чуваше как съпругата на Мортън говори на слугите, докато изнасяха багажа. Типично в неин стил, Джулия без много приказки и ефикасно бе организирала до най-малки подробности прибирането на багажа и товаренето му. Джулия бе не само любезна домакиня, а и една от най-проницателните и внимателни жени, които Александра познаваше.

След миг Джулия влезе в салона. Бе около трийсет и пет годишна, привлекателна и стройна. Красотата й се подсилваше от сияйната доброта, която излъчваше лицето й. Тя бе основната причина за промяната у Мортън, обожанието и любовта му към нея го бяха преобразили. Дори само заради това Александра би обичала снаха си, но да се обича жена с толкова приветлив характер съвсем не бе трудно. А с практичността и разсъдливостта си Джулия бе най-добрият приятел и съветник на Мортън, идеален спътник в живота му.

Джулия се приближи до Александра с блеснали от топлата й усмивка сини очи.

— Може ли вече бавачката да вземе внука ви, госпожо Керик? — попита тя.

— Иска ми се вечно да го държа — отговори Александра, вдигна бебето и го целуна по бузата. — Но почти е време да тръгвам и май засега трябва да се откажа.

— Няма защо да бързате — каза Джулия, пое детето и го подаде на бавачката, която я бе последвала в стаята. Когато бавачката отнесе бебето, Джулия седна на дивана до Мортън. — И самата аз исках да отнема малко от времето ви и да се насладя на компанията ви. Толкова малко прекарваме заедно, а гостуването ви ми се стори съвсем кратко.

Александра се съгласи, натъжена от бързо приближаващия край на посещението при любимите й хора. Предишния ден бе присъствала на кръщенето на бебето и сега отново благодари на Джулия и Мортън за избора на имената.

— Бе много мило от ваша страна да го наречете Дейвид Александър — каза тя. — Това е голяма чест и ми е много приятно.

— Това е чест за нашия син — увери я Джулия. — Да бъде достоен за примера, даден от тези, които са носили имената преди него, ще бъде достойна цел в живота му. Толкова сме щастливи, че успяхте да дойдете на кръщенето.

— Не по-щастливи от мен, че можах да присъствам, а това бе главната причина да определя посещението си в Сидни точно по това време — отговори Александра. — Всичко ми хареса тук, както и очаквах.