Аарон Флетчър - Дългото завръщане

След миг ритуалът свърши и Джубурли се показа сред сенките. Останалите четирима старейшини се изправиха и тръгнаха към пътеката заедно с Джубурли, който даде знак на Джереми да ги последва. На поляната с големия кръг кипеше активна дейност, палеше се огън пред колибата, в която лежаха четиримата болни. Джереми тръгна натам след старейшините.

В колибата Джарбо подаде на Джереми малка топчица от кожата на опосум и пръчка с добре подострен връх. После започна да подрежда хората в редица. Джереми коленичи до един от болните, отвори едно от мехурчетата по кожата му с върха на пръчката и го натисна с кожения тампон, за да пусне течност. После се отправи към строените в редица аборигени, пред които стояха старейшините.

Джереми одраска внимателно с пръчката ръката на първия старейшина, като се боеше да не му причини болка. В тъмните, проницателни очи на стареца проблесна весело пламъче. Джереми доби смелост, натисна пръчката по-силно и направи драскотина, от която излязоха няколко капки кръв. Старецът кимна одобрително, а момчето притисна кожения тампон към одрасканото място.

След първите няколко души Джереми свикна и почна да работи механично. Редицата се придвижваше напред, хората не се бояха от болката, но неколцина гледаха коженото тампонче подозрително. Някои спираха разколебани, но Джарбо ги подканяше нетърпеливо да минават напред. Протягаха се мускулести или тънки мъжки и женски ръце, ръчички на бебета с руса косица, кокалести ръце на старци, протегнати със стоическо безразличие.

Редицата постепенно намаляваше, ваксинираните се връщаха до кръга и се готвеха да нощуват край огньовете. Докато стигне до последния човек, Джереми вече не чувстваше въздействието на алкохола, а странна, непреодолима умора. Хвърли кожения тампон и пръчката в огъня пред колибата и бавно се насочи през поляната към кръга. Уви се с одеялото си и легна край един огън.

Джереми никога не се бе чувствал тъй изцеден от сили, но за известно време една тревожна мисъл надмогваше изтощението му и не му позволяваше да заспи. Лежеше и се питаше колко ли от хората, които бе ваксинирал, са обречени на бавна, мъчителна смърт от безмилостната болест. Най-после заспа.

В деня, когато сред ваксинираните се появиха първите симптоми на болестта, двама от търговците аборигени умряха. За Джереми това бе лошо предзнаменование и предвестник на масова смърт. Болестта се прояви най-напред у най-младите и най-старите, а после се разпространи като степен пожар, раздухван от зноен летен вятър. В очакване на болестта хората си бяха построили колиби, които за няколко часа се напълниха с отпадналите и обхванати от треска болни.

Неколцина заболяха леко, а четири жени и двама мъже бяха между щастливците с естествен имунитет към едра шарка и изобщо не се разболяха. Те, заедно с Джарбо и Джереми, се грижеха за почти сто болни, които лежаха в колибите — носеха им храна, поддържаха огньовете.

Джарбо пак бе облякъл пастирските си дрехи и предвождаше мъжете на лов всеки ден. Връщаха се с малко храна, защото движението на хората бе прогонило дивеча от околността. Джереми сегиз-тогиз зърваше отдалеч някое червено кенгуру, но дори опитните ловци убиваха трудно с копията си тези големи и бързи животни, а прашката на момчето не можеше да свърши никаква работа. Често преваляваше дъжд, затова имаха достатъчно вода, но храната ставаше все по-оскъдна.

След първите няколко дни Джереми започна да изпитва постоянна умора от ловуване през деня и грижи около болните нощем. Черпеше сили от тревогата си колко ли хора ще умрат и чувството, че е длъжен да помага на всички. Продължаваше да вижда по някое червено кенгуру и започна да носи пистолета си с надеждата да убие поне едно.

Такава възможност се появи в един дъждовен следобед. Като обикаляше горист хълм, видя червено кенгуру на стотина метра. Изпитваха остра нужда от храна, на поляната с кръга бора нямаше почти нищо за ядене, а той и другите ловци обикаляха от разсъмване, без да са ударили никакъв дивеч. Момчето извади пистолета и пропълзя през храстите към кенгуруто.

То бе необикновено едро и би им доставило храна за няколко дни. Като се приближи и вече виждаше главата и врата на животното през по-редките храсти, Джереми се приготви за стрелба. Както му бе показал Джарбо, погледна през цевта и я насочи към главата на животното, после бавно дръпна спусъка.

Пистолетът гръмна и подскочи в ръката му сред облак дим. Кенгуруто падна убито на място. Джарбо тутакси затича надолу по хълма, за да разбере защо е стрелял Джереми. Видя голямото кенгуру, възторжено извика и се спусна надолу, последван от още един ловец.