Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Пристигнаха след няколко часа. Останалата част от племето вече бе там, събрана около голяма колиба, построена в единия край на поляната. Хората, загрижени и озадачени, се поздравяваха тихо. Джубурли отиде при другите старейшини до колибата, а Джереми последва Джарбо, като се опитваше да надникне вътре. Ужас вцепени момчето. От един поглед Джереми разбра, че четиримата мъже, които лежаха на носилки в колибата, не са се отровили от храна, а бяха повалени от смъртоносна болест. Очите им бяха възпалени и гуреливи, раздираха се от кашлица, а обривът по кожата им показваше, че са в последния стадий на едрата шарка. Това бе най-опасната и силно заразна болест, на която сега бе изложено цялото племе.

Джарбо също разпозна болестта и извика предупредително. Множеството изслуша неподвижно думите му, после всички се втурнаха в паника през поляната. Останаха само старейшините. Строгите им набръчкани лица бяха невъзмутими. Започнаха да задават въпроси на Джарбо, който им отговаряше, като сочеше ту болните, ту белезите по своето лице.

Един от старейшините насочи пръст към Джереми и попита нещо, а Джарбо се обърна към момчето:

— Искат да знаят защо ти не се страхуваш, че ще прихванеш болестта. Ваксиниран си срещу едра шарка, нали?

— Да — отговори Джереми, вдигна ръкава си и показа белега от ваксинацията на ръката си. — Един лекар ме ваксинира, когато бях много малък.

Джарбо обясни на старейшините и размени още няколко думи с тях, после отново се обърна към Джереми:

— Искат да знаят дали освен ваксинацията няма и друг начин да се избегне шарката. Аз не съм чувал. А ти?

Джереми се поколеба.

— Не, не знам друг начин да се избегне болестта. Но в училище учихме, че преди да се открие ваксината, някои лекари вземали течност от мехурче на болния и я поставяли върху одраскано място по ръцете на здравите.

— Но по този начин ще ги заразят с болестта.

— Да, но болестта ще се появи след няколко дни, а не след две седмици, откакто са били близо до някой болен. Така хората ставали по-силни, а когато се разболеят, оздравявали много по-бързо. Някои пак умирали, но те били много по-малко, отколкото при заразените по обикновения начин.

Джарбо преведе думите на Джереми, а старейшините останаха известно време смълчани и неподвижни. После всички едновременно тръгнаха по пътеката към малкия кръг, скрит в прохода. Джубурли извика Джарбо да ги последва, а на Джереми даде знак да чака до големия кръг на поляната.

Цялото племе се бе събрало край кръга в голяма уплаха. Като се приближи към хората, Джереми изтръпна от ужас при мисълта какво ще им донесе болестта, защото малцина имаха естествен имунитет. Навярно по-малко от половината щяха да останат живи и Джереми искрено се надяваше, че старейшините ще се опитат да ги ваксинират.

Измина цял час. Хората стояха все така и си шепнеха уплашени. Най-после Джубурли се появи на пътеката гол, само с бедрена препаска; по крайниците, гърдите и лицето му с бяла глина бяха нарисувани черти и му придаваха съвсем друг вид. Изглеждаше страшен и зловещ, впечатлението бе потресаващо. Джереми погледна два пъти едрия човек до водача, преди да познае Джарбо, който също бе по бедрена препаска и с бели черти на тялото.

Джубурли взе да дава разпореждания на хората. Джереми събра багажа си, за да помогне с каквото може, но Джарбо му даде знак да остане на мястото си. Момчето пак седна, като си мислеше, че старейшините искат да е под ръка в случай, че имат още въпроси около ваксинирането. Членовете на племето напуснаха поляната, а Джарбо се върна обратно по пътеката с водача.

На част от хората бе поръчано да събират дърва и те почнаха да носят наръч след наръч в мрачния студен следобед. Привечер се върнаха и останалите, които бяха ходили на лов и да събират растителна храна. Жените започнаха да готвят, а стомахът на Джереми се свиваше от глад, защото не бе хапвал от предишната вечер.

Една от жените отнесе храна до средата на пътеката, извика силно и Джарбо дойде да я вземе. Друга жена подаде на Джереми сочно парче от печено малко кенгуру и няколко луковици, които той изяде с апетит. Когато се спусна мрак, огньовете край кръга осветиха поляната, където всички се бяха събрали да вечерят.

След малко Джарбо и Джубурли дойдоха до кръга. Джарбо заговори на хората от своето племе, но го прекъснаха изумени викове. Над тях се издигнаха строгите гласове на Джарбо и Джубурли, които въдвориха тишина, за да може Джарбо да продължи. Джереми почувства облекчение. По реакцията на хората разбра, че старейшините са решили всички да бъдат ваксинирани.