Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Джарбо показа по-голямо вълнение вечерта, когато не можа да си достави удоволствие с придобития от британците навик. Претърси празните торби, в които бе пазил тютюна си, с надеждата да намери някакви остатъци от него. Но тъй като не намери нищо, гневно захвърли лулата си в мрака, загърна се в одеялото си и легна да спи.

На разсъмване Джереми реши да потърси лулата и най-сетне я намери. Беше се ударила в камък и глинената луличка се бе счупила. По-късно, като тръгнаха на лов, Джереми подсказа как биха могли да намерят разрешение на проблема. Предложи на Джарбо да напуснат селото и да поемат обратно на изток.

— Не знам какво да правя — отвърна Джарбо. — Не искам да прекарам последните си години там, защото не съм бял човек. Ала моите хора вече не ме смятат и за абориген. Не знам какво да правя.

— Бяхме много по-щастливи, докато пътешествахме — осмели се да признае Джереми. — Можем да бъдем скитници и да живеем по пътищата.

Джарбо не отговори и остана за дълго мълчалив. Едва по-късно каза, че много от местата, по които са минали, сега навярно са наводнени и пътуването по тях ще е трудно и опасно. От тези думи можеше да се предположи, че би се съгласил да тръгнат напролет, когато времето се оправи. Джереми обаче знаеше, че Джарбо е способен да отиде навсякъде и по всяко време, стига да пожелае. Но както сам бе казал, не бе готов да вземе решение.

След няколко дни, докато ловуваха, чуха викове, че всички трябва да се съберат заедно. По това време цялата група бе излязла да търси храна, и тъй като се бяха пръснали на повече от километър, минаха няколко минути, докато всички се съберат при Джубурли. Щом се събраха, водачът се насочи с бърз ход към селото, следван от цялата група.

Едва бе минало пладне в този студен, ветровит ден, а обикновено се прибираха в селото няколко часа по-късно. На въпроса на Джереми какво се е случило, Джарбо поклати учудено глава. След малко, когато езерото се показа, Джереми видя човек от друга група край колибите им. Очевидно той бе вестоносец и бе тъй изморен, че лежеше на земята.

След като се изправи на крака и поговори с Джубурли, всичко потече тъй бързо, че Джереми още дълго не можа да разбере какво е станало. Водачът изкрещя някакви заповеди и хората мигом се пръснаха да вземат вещите си. Джереми последва Джарбо в тяхната колиба, взеха багажа си и изтичаха при другите, а Джубурли с едри крачки поведе групата към поляната с кръга. Чак тогава Джарбо успя да каже на момчето какво е съобщил вестоносецът.

Казал, че хората, които са отишли да търгуват в града още преди пристигането на Джереми и Джарбо, са се върнали много по-рано, отколкото са ги очаквали, и то — само част от тях. От думите им разбрали, че са срещнали трима бели мъже, запътени на север. Белите хора, които носели ножове, брадви и други търговски стоки, били болни. Аборигените се върнали обратно заедно с белите.

— Но белите хора измрели — продължи Джарбо, — а след това и нашите търговци започнали да се разболяват. От десетимата само четирима са се върнали, и то много болни.

— Белите хора може да са яли развалена храна — предположи Джереми, — а и търговците може да са хапнали от нея.

— Възможно е — съгласи се Джарбо. — Вестоносецът не знае какво им е, но много хора са умирали от развалено месо. Търговците казали, че един от белите носел големи гривни. Струва ми се, че може да са били белезници, от които са откъснали веригите.

— Параход с каторжници за Пърт може по някаква причина да е спрял в някое от пристанищата на южния бряг, а няколко каторжници може да са избягали — предположи Джереми.

— И са влезли в някой магазин, за да откраднат храна и стоки — добави Джарбо. — Да, може и така да е било, а откраднатата храна да е била развалена. Като стигнем до кръга бора, ще научим повече.

Джереми се съгласи, но и друго нещо продължаваше да го озадачава. Не можеше да намери разумно обяснение, как Джубурли бе разбрал, че в селото чака вестоносец, и все пак — бе го разбрал. Но когато зададе този въпрос на Джарбо, той вдигна рамене и отговори, че старейшините узнават много неща по необясним начин, особено важните неща.

Групата се движеше бързо през гъсталаци и дървета, докато се стъмни и спряха на лагер. През деня бяха събрали малко храна; Джереми получи парче гущерско месо и няколко малки опечени грудки, подобни на картофи. За закуска на зазоряване не бе останало нищо за ядене и щом се събудиха, всички продължиха бързо към поляната с кръга бора.