Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Аборигените бяха дисциплинирани. Изразиха възражението си един път, но приеха решението. Джарбо и Джубурли пак се отдалечиха по пътеката, а хората извадиха от багажа си своите свирки диджериду и ударните палки. Шестима мъже седнаха със свирки в ръка, а срещу тях в полукръг се наредиха десетина жени с ударни палки.

Една след друга свирките диджериду пронизваха тишината с дълбоките си ту ниски, ту извисяващи се тонове. В такт с мелодията им отмерваха с ритъм палките. Един мъж подхвана напев. Присъединиха се и други мъжки и женски гласове.

Музиката бе оглушителна, но в нея имаше и мекота и не беше неприятна за слуха на Джереми. Звуците се сливаха в хармония, ударите на палките отекваха в сърцето му. Момчето слушаше прехласнато и гледаше как насядалите край огъня мъже и жени се поклащат в ритъма на песента.

Джарбо отново се появи на пътеката и повика Джереми. Момчето тръгна към него, като си мислеше, че старейшините искат да поговорят още с него за ваксинацията. Но скоро разбра, че се лъже. Джарбо доближи уста до ухото му, за да надвика шума, и му съобщи, че старейшините искат той да направи ваксинациите.

— Аз? — изуми се Джереми. — Не, след ваксинацията някои от хората ще умрат, а пък аз не искам да съм техният убиец. Това е задължение на старейшините. Аз съм още момче и дори не съм абориген.

— Но ти знаеш за ваксинацията — възрази Джарбо. — Старейшините смятат, че тази магия е твоя. Те ще ти дадат сили да се бориш със смъртта, и ако някои хора умрат, те ще бъдат съвсем малко на брой.

Джарбо изглеждаше съвсем различен с бедрената препаска и белите черти по тялото му, но отношението му бе топло и сърдечно, както винаги. Джереми нямаше никаква вяра в предполагаемите сили на старейшините, но не можеше да откаже на Джарбо. Кимна неохотно и тръгна след Джарбо по пътеката. Тя ги отведе до гъсталака, който изпълваше тесния проход между стръмните склонове на двата баира.

Гъстата растителност приглушаваше шума на ритуалната музика и го превръщаше в далечен фон, който отекваше в прохода. Излязоха на поляна около малък кръг с могилка в средата и заобиколен с камъни. Сред кръга гореше огън. Четирима старейшини седяха в по-отдалечения край на кръга, а Джарбо и Джереми се настаниха срещу тях.

Старейшините седяха неподвижно и безмълвно, в светлината на огъня по изпитите им, набръчкани и брадати лица играеха тъмни сенки. Всички бяха устремили погледите си в Джереми. При такъв декор бе по-трудно да се отхвърли твърдението, че тези мъдреци притежават древни, тайни умения за връзка със свръхестественото, от което могат да черпят огромни мистични сили.

Джарбо подаде на момчето малка дървена купичка с някаква течност.

— Това е нещо като ром, направен от сока на бутилковите дървета. Използва се само при церемонии. Изпий цялата течност.

Джереми едва не се задави от горчивия силен сок с дъх на алкохол. Преглътна го с голямо усилие и усети, че изгаря стомаха му. Върна купичката на Джарбо, а по всички клетки на тялото му плъзна пареща топлина.

Джубурли излезе от сенките в дъното на прохода. Носеше квадратен предмет с големината на книга, увит в кожа. Водачът свали кожата и обиколи огъня, за да се приближи до Джереми.

— Това е джуринга — каза благоговейно Джарбо. — Дръж я внимателно и не позволявай да докосне земята, Джереми.

Момчето кимна и си спомни какво му бе казал Джарбо — че джурингите са свещени предмети, че те са сърцето и душата на племето. Предметът, който държеше, бе от дебела дъска, почерняла от времето и цялата покрита със сложни издълбани завъртулки. Джубурли хвана дланите на Джереми, сложи ги от двете страни на джурингата пред гърдите му. Друг старейшина взе изплетена от треви торба и заобиколи огъня. Коленичи пред Джереми, извади гравирана и излъскана кост, голяма колкото пръст на ръка, и я насочи към Джереми.

От старите, попукани устни на старейшината се разнесе шепот, който постепенно се засилваше и ставаше по-ритмичен. Тази песен без думи се сливаше със звуците на ритуала. Изпитият алкохол продължаваше да пари вените на момчето, усети, че главата му олеква. За него ритуалът изглеждаше нереален, сякаш го виждаше на сън. Джереми стискаше джурингата; песента на старейшината, примесена със звуците, които долитаха откъм външния кръг, му вливаше някаква пулсираща сила.

Това чувство остана у Джереми и след като старейшината свърши песента си, прибра костта в торбата и се върна на мястото си при другите трима старейшини. Джубурли взе джурингата от Джереми, уви я с кожата и изчезна сред сенките в дъното на прохода. Джарбо се отдалечи по пътеката.