Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Мортън продължи да говори за Бенджамин и Александра със задоволство забеляза по гласа и думите на сина си, че той обича младежа. Проявяваше специален интерес към Бенджамин, очевидно го смяташе за нещо като свой по-млад брат, което много зарадва Александра.

След малко при старата тухларна, където Джордж стрийт продължаваше в Парамата роуд, каретата зави и излезе на широкия площад пред гарата. Тя бе голяма, внушителна каменна постройка с неоготическа фасада и часовникова кула. Когато каретата приближи до входа, Александра видя Дирдри и Юдора.

Дирдри бе трийсет й пет годишна, красива и подчертано независима жена. Никога не бе проявявала сериозен интерес към мъжете, макар мнозина да бяха имали, а и все още имаха интерес към нея. Александра би предпочела дъщеря й да си намери любящ спътник в живота, но никога не бе говорила за това с Дирдри, бе оставила този въпрос изцяло на нея.

Александра размени прегръдка и целувка първо с дъщеря си, а после и с внучката си. Юдора — най-малката дъщеря на Джонатан и Катерин — бе на седемнайсет години. В лицето приличаше на баща си, а гарвановочерната коса и поразително зелените очи бе наследила от майка си. Макар внимателно да избягваше да демонстрира предпочитанията си, Александра винаги бе обичала особено много Юдора, тъй като тя бе най-жизнерадостната и сърцата от трите сестри.

Кочияшът и носачите понесоха багажа към гарата и Александра ги последва заедно с останалите. В просторната сводеста чакалня Мортън остави Александра да си говори с жените и отиде да се занимае с багажа и билета. Преди седмица Юдора бе получила писмо от сестра си Джъстин, която се омъжи за офицер преди две години и замина с него за Сингапур. Джъстин съобщаваше в писмото си, че е бременна и това бе темата на оживения разговор между Александра и другите жени.

— С нетърпение очаквам да стана прабаба — каза тя. — И се надявам, че някога ще мога да видя детето на Джъстин.

— Всички се надяваме — отговори Дирдри. — Ние с Джулия ще бъдем лели баби и наистина го очакваме с нетърпение.

Александра кимна, развълнувана от предстоящата поява на ново поколение във фамилията, макар че детето щеше да е на много мили разстояние. Жените продължаваха да говорят и да обсъждат вероятността от нови попълнения в семейството. Анастейжа — третата сестра, също бе омъжена за офицер и бе заминала с него за Англия.

Мортън се върна и подаде на Александра квитанцията за багажа и билета й, а тя ги прибра, докато всички тръгнаха към перона, където качваха багаж в товарния вагон, блъскаха се хора, а локомотивът леко изпускаше пара. Билетът на Александра бе за вагон първа класа, който бе разделен на купета и тя запротестира срещу допълнителната разноска.

— Сумата е незначителна — отхвърли Мортън протестите й. — Ще пътуваш на спокойствие, а това си струва и неколкократно по-голяма сума, мамо.

Настъпи неловко мълчание, никой не знаеше какво да каже в последните минути преди сбогуването, след това Юдора изведнъж избухна в сълзи. Дирдри я прегърна мълчаливо, но и самата тя примигваше, за да скрие сълзите в сините си очи. Александра бе потисната и тъжна, припомняше си миналото, когато весело се бе разделяла с любимите си близки хора, уверена, че ще ги види отново след време. Но на шейсет и три годишна възраст не можеше да бъде толкова уверена.

За щастие локомотивът изсвири, кондукторът извика и сложи край на мъчителния миг. Александра прегърна и целуна членовете на семейството си. Очите на всички бяха влажни, самата тя едва се сдържаше да не се разплаче, докато Мортън й помогна да се качи в купето и затвори вратата. Помаха им през прозореца, локомотивът изпухтя, влакът потегли рязко, и когато излезе от перона, Александра се разплака.

След няколко минути изтри очи и се постара да си спомни нещо по-радостно, за да отвлече мислите си. Сети се за детето, което Джъстин очаква. Но при потиснатото й настроение и това я накара да види положението в мрачна светлина. Джонатан и Катерин щяха да станат баба и дядо, но още не бяха дали живот на наследник, който да поеме кормилото на имението Тибубъра, когато тях вече нямаше да ги има. Ако не направеха това, то за какво бяха живели Дейвид и тя, постигайки могъщество, което един ден щеше да бъде разрушено при управлението на наемен управител?

Александра въздъхна недоволно от себе си и пропъди меланхолията. Погледна през прозореца, но гледката не подобри много настроението й. Необработена земя, прорязана от насипи, се редуваше с обрасли, занемарени участъци; тук-там се виждаха разнебитени колиби. Железопътната линия стигаше до Парамата, но в сравнение с приятното пътуване с карета преди години, сега гледката бе потискаща.