Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На другата сутрин станаха преди разсъмване. Джонатан се зае с конете, а жените направиха чай и притоплиха останалото от вечерята ядене. Поеха на път точно по изгрев, а дългият и изморителен ден напомни на Александра, че вече не е млада жена.

Елизабет и Шийла Гарити не бяха невнимателни, но у тях имаше нещо от суровата мъжественост на Пустошта. Не им идваше наум, че другите може да нямат ездаческата им издръжливост и устойчивостта на стегнатите им, мускулести тела. Конете препускаха на север през дългите горещи часове на деня. От притискане към седлото краката на Александра отмаляха. Тя знаеше, че другите две ездачки биха я извинили и охотно биха забавили ход, но гордостта не й позволяваше да ги помоли, затова почувства огромно облекчение, когато по залез кошарите на фермата Уаямба най-сетне се показаха.

Районът на кошарите бе напълно функционален и безупречно чист. Фермерската къща в дълбоката сянка на дърветата край един поток се различаваше от близките къщички на семейните пастири само от големината си. По-надолу край потока имаше зеленчукови градини и едно аборигенско село.

Огромното пространство, заето от стригачницата, оборите и другите постройки, бе отделено от къщата в грамаден, гол двор. Главният пастир, придружен от двама помощници, дойде до конюшнята, щом Александра и спътниците й пристигнаха. Главният пастир уведоми Елизабет, че съпругът й е отишъл към по-далечните кошари заедно с тримата им синове.

— В кошарите при Уиндора стана малък пожар — обясни главният пастир. — Не загинаха овце и щетите са малки, но господин Гарити реши, че ще е добре момчетата да помогнат с разчистването.

— Напълно съм съгласна с него — отговори Елизабет сухо. — Добре е да научат и нещо полезно, а не само да правят пакости. Ела, Александра, ще те настаним в обичайната ти стая. Джонатан, ще дойдеш вкъщи за вечеря, нали?

Той потвърди, че ще дойде и свали одеялото си от седлото. Във фермата Уаямба жените и децата отсядаха в къщата, а мъжете — в общите спални. Това бе стара традиция в овцевъдните ферми, а Елизабет се придържаше към традициите. Александра и двете домакини взеха багажа си и тръгнаха към къщата, а Джонатан се насочи през двора към общите спални да си намери легло.

Къщата имаше спартански вид и бе също тъй функционална, както и районът на кошарите. Мебелите бяха тежки, направени във фермата, нямаше пердета, килими или други украшения. Но в къщата имаше гостоприемна атмосфера, която я правеше по-приятна от много богато декорирани и луксозни къщи, които Александра бе посещавала. Тя остави багажа си в стаята, освежи се в банята зад къщата и се присъедини към Елизабет, Шийла и Джонатан в трапезарията.

Готвачката бе жена на един от пастирите. Менюто от свинско печено, гарнирано със зеленчуци, и пудинг със сливи, бе еднакво тук и в кухнята, където се хранеха пастирите. И приборите — алуминиеви чинии, канчета и старомодни двузъби вилици — също бяха еднакви. По време на вечерята Елизабет каза нещо, което се стори на Александра твърде странно. От няколко години речни кораби, които спираха на док във Вилкания, доставяха провизиите и отнасяха балите с вълна. Елизабет подхвърли тъжно, че би предпочела да се върнат към старата практика и всичко да се пренася с каруци.

— Какъв ще е смисълът? — зачуди се Александра. — И каруците, както преди, ще стигнат до Вилкания, но ще пътуват няколко седмици по-дълго отколкото корабите.

— Не, бих направила нов път, който да стига на юг до Вилкания и по на север от пътя за Менайнди — отвърна Елизабет. — Просто ще трябва да се съединят пътищата между фермите в тази област. Не ми е приятно нашествието в Броукън Хил, не ми харесват речните кораби и другите неща, които нахлуват при нас. Имам чувството, че като се събудя някоя сутрин, ще видя железопътна линия във фермата ни.

— Стига, Елизабет! — възкликна Александра. — Разбирам те и ти съчувствам за Броукън Хил, но всичко останало просто означава прогрес.

— Да — съгласи се Елизабет. — Но тези, които попаднат във водовъртежа на прогреса, губят контрол върху своя начин на живот. Тук това няма да се случи. Не съм поела управлението на фермата, за да позволя да отмре нашият начин на живот. — Александра кимна и изостави този въпрос с мисълта, че той е още едно доказателство за привързаността на Елизабет към традициите. Като се нахраниха, излязоха на верандата пред главния вход. Джонатан се отправи към общата спалня, пред която се бяха събрали пастирите. Александра и двете домакини седнаха на пейката на верандата.