Аарон Флетчър - Дългото завръщане

През горещия ден и след като се нахраниха вечерта, Джереми и Джарбо почти допиха водата си. Следващата сутрин посветиха на търсенето на вода. Започнаха да копаят от едната страна на сухото речно корито, където пороите бяха оголили пласт вулканичен камък. Когато дупката стигна до дълбочина от метър и половина, Джереми скочи в нея и продължи да копае и да подава песъчливата пръст на Джарбо.

На дълбочина от два метра почвата стана влажна, а на два и половина — мокра. Десет сантиметра по-надолу Джереми удари в гранитна скала, както можеше да се очаква при наличието на вулканични камъни. Водата не можеше да премине през гранита. На това място се стичаше влагата, просмукана в почвата по време на поройни дъждове в минали години. В дъното на дупката се събра вода, която Джереми започна да изгребва с канчетата. Напълни своето шише и манерката на Джарбо, напиха се до насита и пак засипаха дупката с пръст, преди да продължат пътя си.

Монотонността на пейзажа изчезна на другия ден, когато на западния хоризонт се показаха грамади от червен пясъчник. Още по-ясно се очертаха те на следващия ден на фона на тъмни скалисти планини. И пустинната растителност стана по-богата. Когато отново им потрябва вода, спътниците изкопаха дупка край няколко пустинни дъбове, чиито дълбоки корени достигаха до мокра пръст. До корените се събра вирче вода.

Най-после достигнаха до планините, които им се сториха рай след пустинята. Дълбоките дефилета и клисури под голите скалисти хребети бяха обрасли нагъсто с борове и евкалипти, и гъмжаха от животни. Водата бе изобилна, из падините бяха пръснати извори и езера. Докато пресичаха планините, Джарбо уби с копието си дебел опосум, а Джереми удари с прашката си птица ему.

Често виждаха големи гущери, но Джарбо каза, че е забранено да се убиват каквито и да е влечуги в планината. Според аборигенските вярвания планинската верига била създадена от гигантско влечуго на име Аркарула, чийто дух продължавал да витае и да закриля влечугите.

— Още не сме в земята на твоето племе. Откъде знаеш какви са вярванията тук? — попита Джереми.

— Някои неща са известни надлъж и на шир — обясни Джарбо. — Както например се знае, че тук има планини. Това е планинската верига Фриндърс, а Порт Огъста и Порт Пири не са много далече. И земята на моето племе не е далеч.

— А какво ще стане, ако убием гущер? — попита пак Джереми.

— Не знам — засмя се Джарбо. — Или по-скоро, не знам какво може да направи Аркарула. Но ако някои аборигени видят, че сме убили гущер, ще ни счупят главите. А наоколо има много аборигени.

Това се потвърди още същия ден, когато срещнаха група аборигени. Срещата с тях бе подобна на предишните. Най-напред се появиха пет-шест души, после се събраха още двайсетина. В течение на няколко минути Джарбо обясни на най-възрастния, че той и Джереми минават през планините, а всички останали се взираха любопитно в очите на Джереми. След това двамата спътници поеха отново, като си размениха поздрави с аборигените с помахване на ръка.

На следния ден стигнаха до поляна с изсечени дървета, в чийто център имаше очертан с камъни кръг с малка могилка в средата. Пътека водеше от този кръг към гъстия лес. Джарбо веднага се върна назад, и докато заобикаляха поляната отдалеч, обясни на Джереми, че това е място за събранията на местното племе. Наричало се бора и се състояло от кръга, който току-що бяха видели, и един по-малък, на закрито място.

— Около големия кръг се събира племето — добави той, — а пътеката води към по-малкия. Там се събират старейшините.

— А другите хора ходят ли някога до малкия кръг? — любопитстваше Джереми.

— Само ако ги повикат старейшините. Иначе дори не трябва да виждат малкия кръг, а хора, които не са от племето, не бива и да се въртят наоколо. За племето тези кръгове са нещо като черква и кметство.

Джарбо продължи да разказва за кръговете бора. Близо до малкия кръг старейшините криели племенните джуринги, свещени предмети, издялани от дърво и предавани на старейшините от поколение на поколение. Свещените предмети били сърцето и душата на племето и много рядко се случвало да ги види обикновен негов член.

Според Джарбо по големината на кръга бора, край който бяха минали, можело да се предположи, че тук живее доста многобройно племе. И наистина в следващите дни Джарбо и Джереми срещнаха още две групи аборигени, а забелязаха следи и от други. В богатите планински долини можеха да се изхранват много хора.