Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Александра и двете й съседки бяха повече от приятелки, изпитваха една към друга сестринска обич. Връзката с Шийла бе многолетна, още от времето, когато Шийла бе момиче. С Елизабет се бяха сближили не тъй отдавна, едва когато тя се бе омъжила за брата на Шийла, Колин. Говорът и маниерите й свидетелстваха за доброто й образование и за факта, че е дъщеря на свещеник, но не и нравът й. Предупреждението към Лъкин, че ще запали фермата Бърангонг не бе заплаха, а сериозно намерение.

След няколко часа достигнаха до не тъй мрачни и скалисти хълмове. В края на пътеката Елизабет и Шийла поеха на север към южните граници на фермата Уаямба. Там местността бе вълнообразна и по-открита, сред гъстата трева и храсталак, които бяха отлична паша за овцете, се възвисяваха тук-там евкалиптови и други дървета.

На хоризонта в източна посока се издигаше хълмиста верига, доста по-висока от неравния терен, която очертаваше южната граница на фермата. В дълбоката падина между два хълма Александра забеляза пушек от огньове. Там бе Броукън Хил, районът на мините, отделен по нареждане на Елизабет с дълга и висока дървена ограда от останалата част на имението й.

Като продължаваха да яздят на север, в късния следобед стигнаха до фермата Уаямба, която бе тъй огромна, че се измерваше в квадратни мили, а не в акри. От едно възвишение Александра забеляза блеснало от лъчите на залеза езеро, заобиколено с дървета. След няколко минути навлязоха между дърветата, чиято влажна сянка бе освежаващо прохладна, а въздухът ухаеше от кората на ментовите евкалипти.

Жените запалиха огън и започнаха да приготвят вечеря, а Джонатан сложи букаи на конете и ги остави да пасат. Когато се стъмни, той седна край огъня при жените, които готвеха и разговаряха за Джереми и Джарбо Чарли. Александра обясняваше защо е уверена, че пастирските ботуши са били оставени на пътя за заблуда.

— От писмата, които сме получили, е ясно, че Джереми и аборигенът вървят неотклонно на запад. Един инженер на име Джон Хейстинг ги е срещал западно от река Лаклан. Някоя си Сара Бигс от Менайнди ни писа, че са пресекли река Дарлинг с лодката на мъжа й. Сигурна съм, че са продължили на запад от Бърангонг. Може би искат да минат през пущинака до Порт Огъста или до друг град на южния бряг.

Шийла недоверчиво поклати глава, като продължаваше да бърка яхнията от сушено говеждо и зеленчуци.

— Мисля, че са отишли на запад, но не към брега. От всичко, което съм чула за този Джарбо Чарли, разбирам, че е старец, който е прекарал по-голямата част от живота си сред бели хора. В такива случаи аборигените често решават, че е време да направят своето истинско завръщане. Ако е така, те са тръгнали към най-отдалечената средна част на континента, а не към крайбрежните градове.

Шийла говореше със съчувствие, но не можеше да успокои Александра, която бе възнамерявала да залее крайбрежните градове с обяви за възнаграждението. Но сега се отказа от тази идея.

— Какво е истинското завръщане, Шийла? — попита тя. — От години чувам да се говори за истинско завръщане, но не знам какво точно значи.

— И аз също — отговори високата Шийла. — Майка ми споменаваше такова нещо, но тъй като не бе свързано с овце и пасища, не му обръщах голямо внимание. Отнася се до намиране на мястото, към което принадлежиш. Нещо повече, свързано е с намирането на себе си. Във всеки случай, ако този Джарбо Чарли иде при племето си, той ще остане там. Бих могла да тръгна с десетина пастири и няколко аборигени следотърсачи, но шансовете да ги намерим са нищожни. Всъщност, Александра, мисля, че си изправена пред необходимостта да се примириш с нещо, което не можеш да промениш.

Александра кимна и смени темата. Джонатан и Елизабет се включиха в разговора, който се завъртя около опасността от големи полски пожари, състоянието на пасищата и други въпроси, които винаги представляваха интерес за овцевъдните ферми. Разговорите с Елизабет и Шийла от край време доставяха огромно удоволствие на Александра, а вечерята с тях край лагерен огън възвръщаше у нея скъпи спомени за първите месеци, прекарани с Дейвид. Но този път удоволствието й бе помрачено от тъга и тя се насилваше да яде, защото пътуването с жените от семейство Гарити изискваше голяма енергия.

Когато си легна край огъня, завита с одеяло, една тревожна мисъл дълго не позволи на Александра да заспи. Онова, което Джереми бе направил, бе повече от детски импулс, бе съзнателно усилие да избяга от семейството си. То говореше за враждебно отношение към нея и останалите членове на фамилията, което й причиняваше по-голяма болка, отколкото самото му отсъствие.