Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Един след друг тихо заобиколиха пристройката. До предния ъгъл Джарбо извади ножа си, който блесна на лунната светлина, и с дълги бързи крачки се озова до пазача. Сграбчи го, тъкмо когато се обръщаше, и опря ножа до гърлото му.

Джарбо дръпна пазача до стената и откопча колана му, който падна на земята заедно с пистолета.

— Как се казваш? — тихо попита Джарбо.

— Том Едуардс — прошепна с разтреперан глас пазачът.

— Слушай ме, Том — започна Джарбо тихо. — Не обичам да наранявам никого по какъвто и да е начин. Но ако вдигнеш тревога, никога вече няма да издадеш звук. — Обърна се към Джереми: — Вземи багажа ми, приятел. Оставих го ей там, до стригачницата.

Момчето се спусна през двора и се вгледа в дълбоките сенки край стригачницата. Намери багажа, взе го и се върна при Джарбо.

— Остави го на земята — нареди той и метна само торбата си през рамо. — Докато отскоча до склада, Джереми, ти обиколи пристройката с фенера. Така, ако случайно някой се събуди и надникне през прозореца, няма да се усъмни, че има нещо нередно. Ще се върна след няколко минути.

Накуцвайки, Джарбо се отправи към склада, като буташе Том пред себе си и държеше ножа си до врата му. Джереми се върна в пристройката за кожуха си, после взе фенера и започна една обиколка. Не беше сигурен, че ако някой от къщата или от бараките погледне навън, светлината на фенера ще го заблуди.

До ъгъла на пристройката едва не се спъна в колана и пистолета. В миг прецени, че пистолетът би го защитил, ако някой дойде към него. Би могъл да го защити и от глиган. Взе колана и прикачения към него кобур и продължи обиколката си.

Джереми знаеше, че Джарбо не обича огнестрелните оръжия, но много пъти му бе показвал, че очаква от момчето да има свое мнение за всичко. Отвори кожената торбичка, закачена от другата страна на кобура, и видя в нея запасни патрони. Затвори торбичката, закачи катарамата на колана и го метна през рамо. Така се чувстваше по-малко уязвим.

Джарбо се върна от склада заедно със заложника си. Том носеше багажа на Джереми и пълна с дажби брезентова торба. Торбата през рамото на Джарбо също бе издута. Той веднага попита Джереми какво прави с пистолета, но когато момчето му обясни, само кимна и взе от земята останалия си багаж. Джереми пое своя от Том и бързо прекосиха двора, за да излязат на отъпкания път. Том продължаваше да върви пред ножа на Джарбо.

Като тръгнаха по огрятия от луната път, Том преодоля страха на живота си. Но започна да изразява гласно страх от реакцията на Лъкин, когато научи, че е загубил и скъпия си пистолет, и възнаграждението за Джереми.

— Кажи му, че грешката е негова — успокои го Джарбо. — Истинска глупост бе да постави пазач с фенер пред пристройката. Пазачът трябва да стои на тъмно, а това, което пази, да е осветено. И дете можеше да направи онова, което извърших аз.

Том не бе склонен да изтъква на Лъкин неговите собствени грешки и продължи да върви мълчаливо. Когато наближиха главния път, Джарбо спря и накара Том да събуе ботушите си.

— Бос ще се върнеш по-бавно до кошарите — обясни му той. — Ако Лъкин реши да ни преследва, искам да имаме известна преднина. Ще оставя ботушите ти на главния път, където ще можеш лесно да си ги намериш.

Том се събу и пое обратно към кошарите по чорапи, като стъпваше бавно и внимателно. Джарбо взе ботушите му и заедно с Джереми излязоха на главния път. За да заблуди Лъкин, ако наистина реши да ги преследва, известно време повървяха на изток. Окачи ботушите на едно дърво, после двамата спътници бързо се върнаха назад и продължиха пътя си на запад.

Когато луната залезе и нощта стана съвсем тъмна, раненият крак на Джарбо вече го болеше много и аборигенът започна силно да куца. Изкачиха се по един склон над пътя и легнаха на одеялата си в гъсталака. На разсъмване Джереми усети страшен глад, но ако запалеха огън, от километри щеше да се вижда къде са спрели. Затова спътниците изядоха по шепа изсушен грах и излязоха на пътя, като следяха дали зад тях не идват ездачи.

Денят измина без никакъв знак, че ги преследват. Късно следобед решиха, че или Лъкин е бил заблуден от ботушите, или се е отказал да ги гони. Направиха си лагер край едно езерце и си приготвиха голяма вечеря от солено свинско месо, ориз и грах, питка опечена в жарта, и чай. Като се нахраниха, Джарбо напълни лулата си, а Джереми извади пистолета от кобура, за да го разгледа. Макар че самият той не искаше да се занимава с пистолета, Джарбо бе добре запознат с огнестрелните оръжия и охотно разказа на момчето всичко. Обясни му как действа механизмът, как да се прицелва и да стреля, как да предпазва пистолета и патроните от корозия. След обстоен разговор по въпроса, Джереми уви колана около пистолета и го прибра в брезентовата торба. После извади учебниците си и чете на глас от историята, докато стана време за сън.