Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Да, така трябва да е — съгласи се Лъкин и всички кимнаха. — Той е намерил момчето и сигурно го е водел право на север. Е, за в случай, че се върне, ще дежурите поред пред пристройката.

— Не по един човек — обади се някой и всички го подкрепиха. — Втори път няма да се опитвам да се бия с оня тип.

— Той не може да се бие с куршумите — злобно се ухили Лъкин. — Имам пистолет от най-добрите и ще го извадя. — Посочи оставения на пода багаж на Джереми.

— Сега двамина да дойдат с мене, вземете и кожуха му, да се завие с него. Торбата и другият му багаж да останат тук, защото може да има нещо, с което да се освободи. А пък останалите да поразтребят и да направят нови капаци на прозорците.

Мъжете се раздвижиха и почнаха да изправят съборените в мелето варели и сандъци. Лъкин пак хвана Джереми за яката и го поведе навън, последван от двама мъже; единият носеше кожуха. Отправиха се към малка пристройка до стригачницата и щом я видя, Джереми загуби всяка надежда, че ще може да избяга. Беше потъмняла от времето, но още здрава постройка от дебели, тежки греди.

Лъкин стискаше яката на Джереми, докато един от мъжете отиде за кожени ремъци, с които да завържат китките на момчето. Вторият отвори пристройката за инструменти и извади ножици за подстригване на овце, брадви и други сечива, с които Джереми би могъл да се освободи. Когато всичко бе изнесено, Лъкин набута момчето вътре и подхвърли кожуха, после затвориха вратата и дръпнаха резето от външната й страна.

Останал сам, Джереми се огледа наоколо, но намери само чепкала за вълна и други инструменти, които не можеше да използва, за да пререже кожените превръзки върху китките си. Седна отчаян и обзет от безпокойство за Джарбо. Напълно сигурен бе, че той ще се върне за него и от сърце се надяваше да му дойде наум, че пазачът отвън може да е въоръжен.

Светлината през пролуките показваше, че вече е залез-слънце, когато вратата се отвори. Влезе човек с чиния с храна, а друг стоеше на прага, за да попречи на Джереми, ако реши да хукне навън. Първият взе да отвързва ръцете на Джереми, за да може да се нахрани, но той отказа храната.

— Няма да получиш друго ядене до утре сутринта — предупреди го човекът.

— Казах, че не го искам! — извика момчето и го изгледа сърдито.

Човекът вдигна рамене и се отправи към вратата с чинията.

— Ама че див кон, личи си, че е от семейство Керик — промърмори той. — А с тези змийски очи може да те подпали.

Двамата мъже се засмяха, затвориха и заключиха вратата. След залез стана студено и Джереми дълго се мъчи, докато накрая успя да развие кожуха си и да го сложи около раменете си. Щом се стъмни, Джереми видя през пролуките, че пред вратата е запален фенер и чу гласа на Лъкин. Отиде до вратата и надникна през една пролука.

Лъкин даваше инструкции на първия вечерен пазач. Като го видя, Джереми си спомни какво бе казал Лъкин за пистолета си. И наистина около кръста на пазача бе препасан колан с кобур. В светлината на фенера момчето забеляза, че пистолетът е от най-модерните и смъртоносни. Не бе обикновен пистолет, а револвер, с който можеше да се стреля пет пъти, без да се презарежда. Джереми седна на пода, още по-силно разтревожен за Джарбо.

Джереми се надяваше, че пазачът ще заспи, след като всичко около кошарите утихна и хората си легнаха. Но той остана буден. От време на време обикаляше пристройката с фенера и светлината проникваше през пролуките. Джереми и не помисляше за сън, а и тревогата за Джарбо не му позволяваше да заспи.

Часовете се нижеха и около полунощ пазачът се смени. Вторият пазач също обикаляше пристройката сегиз-тогиз; Джереми се вслушваше в стъпките му и в нощните шумове отвън. Зловещият тъжен вой на кучета динго в далечината смущаваше овчарските кучета, които често лаеха. После Джереми дочу друг звук.

Една дъска в задната част на пристройката леко изскърца и гвоздеите бавно взеха да излизат. Джереми пропълзя до задната стена. През пролуките се процеждаше лунна светлина. Момчето видя, че една от дъските леко помръдва, повдигана от лоста на Джарбо.

Обзе го паника, когато фенерът се задвижи и пазачът започна нова обиколка. Светлината на фенера се приближаваше и Джереми едва не извика предупредително, но дъската спря да скърца. Пазачът обиколи пристройката, очевидно без да забележи нещо подозрително. След миг дъската отново се повдигна.

На Джереми се струваше, че минутите текат много бавно, докато най-после Джарбо отмести дъската настрана. Момчето се измъкна през отвора и докато Джарбо развързваше китките му, прошепна, че пазачът има пистолет. Джарбо отвърна тихо, че го е видял.