Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Мина една минута, после още една. Джарбо сбърчи чело замислено и отиде до прозореца, Джереми го последва. Вместо стъкло, на прозореца имаше капаци и Джарбо ги отвори. Видяха оградата, до която бяха седели тримата мъже, но сега тях ги нямаше.

Джарбо затвори капаците и се върнаха при багажа си.

— Това място не ми харесва, Джереми — каза той и взе да прибира багажа си. — Притесних се още като говорехме с Лъкин. Най-добре ще е веднага да се върнем на пътя.

— Мислиш ли, че някой ни е разпознал — тебе или мене? — запита момчето, като гледаше към храната със съжаление. — Свършихме чая, скоро ще свършим и други неща, а до следващата ферма сигурно ще трябва да вървим няколко дни.

— Така е, но не знам какво да мисля — отвърна Джарбо. — Можем да ядем дива храна. Най-добре…

Думите му заглъхнаха, защото отвън се чуха бързи стъпки и вратата се отвори. Втурна се Лъкин, последван от десетина мъже.

— Хванете ги! — извика Лъкин весело. — Това момче струва петстотин гвинеи! Не го оставяйте да избяга!

Джарбо реагира със зашеметяваща бързина, обърна един варел с брашно и го търкулна към мъжете. В склада настъпи суматоха — едни бягаха от варела, а други паднаха на камара с вирнати крака. Джарбо беше взел багажа си и Джереми посегна към своя — там бяха ножът, шишето за вода и други скъпи за него неща. Посегна, но отстъпи, когато няколко чифта ръце се пресегнаха към него.

Момчето се опита да се присъедини към Джарбо, който отстъпваше към прозореца, но му препречиха пътя. Няколко мъже се бореха с Джарбо и падаха един след друг под тежките му юмруци. Джереми усети, че някой зад гърба му го сграбчи за яката и се опита да се освободи. Джарбо събори и последния човек, който се мъчеше да го хване, и се обърна към прозореца.

Вместо да спре и да отвори капаците, Джарбо мина през тях, блъсна ги с широкото си рамо и ги счупи на трески, които се разхвърчаха на всички посоки. После се метна през прозореца и изчезна. Двама от мъжете, които Джарбо бе съборил, се изправиха, спуснаха се към прозореца и започнаха да се прекачват, за да го хванат.

— Оставете го! — извика им Лъкин и хвана по-здраво жакета на Джереми. — Аз държа този, който ще ни донесе пари! — Обърна момчето към себе си и го огледа намръщено. — Джереми Керик ли се казваш?

Вбесеният Джереми мълчаливо издържа погледа му. Обраслото лице на Лъкин се зачерви от гняв, той хвана момчето за раменете и злобно го раздруса.

— Кажи си името или ще го изкарам от устата ти с бой! — крясна му.

— Пусни го, Лъкин! — възпротиви се един от мъжете. — Момчето може да е същото, за което го мислиш, и в такъв случай трябва да се държим добре с него. Последното нещо, което ни е нужно, е да си имаме неприятности със семейство Керик.

Още няколко души заговориха едновременно в подкрепа на това мнение. Лъкин кимна и извади от джоба си сгънат, смачкан вестник.

— Да, искаме парите, а не неприятности с когото и да било — съгласи се той и разтвори вестника. Прочете обявата за възнаграждението на първа страница, погледна Джереми и подаде вестника на стоящия до него. — Спомних си за тази обява щом го видях и няма съмнение, че е той. Не са много момчетата с такива змийски очи и цялото описание му приляга като ръкавица.

И другите мъже прегледаха обявата за възнаграждението, а един я прочете на глас, за да я чуят и неграмотните. Всички бяха единодушни, че Джереми е момчето, описано в обявата, и заговориха с Лъкин какво да направят, за да получат парите. Изтъкваха, че някои от тях ще трябва да пропътуват дълго разстояние, за да се свържат със семейство Керик, тъй като най-близката ферма на север е Уаямба, а Тибубъра пък е на север от нея.

— Но за толкова много пари си заслужава да се бие дълъг път — заключи един от мъжете и добави: — Лъкин, искаш ли някои от нас да оседлаят конете и да тръгнат веднага?

— Не, късно е, до довечера няма да стигнете далеч — отвърна управителят на фермата. — За да се стигне дотам, са нужни няколко дни, а три-четири часа не са от значение. Двамина могат да тръгнат рано утре сутринта, като вземат и един товарен кон за провизии. Докато чакаме да дойдат за момчето, ще го държим в пристройката за инструменти. Тя е здрава, а ще му завържем и ръцете, за да не може да избяга.

— Ами ако оня абориген се върне за момчето? — попита някой. — А и защо пътува с него това момче?

Настана мълчание и всички погледнаха Джереми, който не продума. После друг предположи, че Джарбо е смятал да получи възнаграждението.