Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— А смущаваш ли се, когато някой друг убие червен ястреб?

— Не. Животът на някои хора е бил вдъхнат от животни, които ни служат за храна. Те самите не могат да ядат определено животно, но нямат нищо против други да го ядат.

— Значи старейшините могат да кажат за всеки човек от кой дух му е вдъхнат живот. Те сигурно знаят много неща.

Джарбо бе напълно съгласен с това и разговорът се прехвърли на други теми. Джереми избягваше обаче една тема, която много го вълнуваше, ала бе почувствал, че тя е болезнена за Джарбо. Безпокоеше се да не би да срещнат още някой глиган. Но в единствения случай, когато спомена това, разбра, че Джарбо е отвратен от себе си, задето е бил нападнат. Смяташе, че трябвало да забележи глигана преди звярът да има възможност да го нападне.

Отношението му към тази злополука бе същото, както преди това, когато не успя да направи пръчка за огън, и в няколко други случаи, когато не можа да демонстрира забравени от него стари умения. Едно от тези умения, което би им било полезно, ако се натъкнат пак на глиган, бе направата на аборигенски оръжия. Преди няколко седмици бяха намерили парченца кремък. Джарбо се бе опитал безуспешно да измайстори от тях връх на копие.

Но от единствения им разговор за глиганите Джереми бе научил, че не всички глигани нападат. По-често побягвали, ако не ги закачат. Все пак сега Джереми внимаваше не само за отровни змии и паяци, но и за глигани. А забелязваше, че и спътникът му прави същото.

Кракът на Джарбо продължаваше да зараства и вече не използваше постоянно патерицата. Един ден ги подминаха десет големи каруци; каруцарите им помахаха с ръце и ги поздравиха. Обикаляха овцевъдците ферми в района, за да приберат остриганата вълна и да занесат провизии. Тъй като собствените им запаси бяха доста намалели, Джарбо и Джереми взеха да говорят, че ще е добре да спрат в близките дни в някоя ферма и да получат дажби.

В деня, в който използваха за закуска последния си чай, стигнаха до пътека, която водеше към кошари. На табелата бе означено, че принадлежат на фермата Бърангонг. Надписът едва се разчиташе, изгнилият стълб, на който бе закачена табелата, се бе измъкнал от земята и сега стоеше небрежно подпрян на едно дърво. Първото впечатление от тази ферма бе неблагоприятно, но тъй като в следните няколко дни едва ли щяха да минат край друга, Джарбо и Джереми свиха по пътеката.

Видът на кошарите засили първото впечатление от фермата. Постройките бяха разнебитени, оградите — порутени, конете зад една ограда изглеждаха недохранени. Причината за състоянието на фермата бе очевидна. Тук не кипеше целенасочен труд, както в други ферми, повечето пастири, които се виждаха, се мотаеха без работа.

Когато Джарбо попита трима мъже, седнали до оградата, къде е главният пастир, те му посочиха човека до стригачницата.

— Онзи там, Уилбър Лъкин, управителя — отвърна един от тях. — Собствениците живеят в Мелбърн и за фермата се грижи наемен управител. Но Лъкин по-често ходи и по-рядко тича.

Тримата мъже се засмяха на саркастичната забележка, а Джарбо и Джереми тръгнаха към стригачницата. Лъкин бе набит човек, над четиридесетте, с изпъкнал корем и лице, което издаваше лош нрав. Видът му не се отличаваше от този на фермата, дрехите му бяха мръсни, а лицето — обрасло с чорлава брада.

В началото Джереми помисли, че ще откаже, когато Джарбо го попита според обичая на скитниците дали нямат свободни дажби. Лъкин се намръщи сърдито и заклати глава, но се вгледа в Джереми и Джарбо и спря. Като ги огледа добре, кимна.

— Идете в склада — изръмжа и посочи една постройка. — Ще намеря магазинера и ще го пратя да ви даде дажби.

След тези думи Лъкин им обърна гръб и тръгна към порутена къща, без да обърне внимание на благодарността, изразена от Джарбо. Двамата спътници тръгнаха към склада, озадачени от отношението и държанието на Лъкин.

— Помислих си, че ще ни отпрати — прошепна момчето. — Но във фермите винаги дават дажби на скитниците, нали?

— Един-двама може да искат да се прочуят като скъперници и да спестят някое пени — отвърна Джарбо разсеяно, като се оглеждаше замислен наоколо.

Стигнаха до склада и Джарбо пак се огледа преди да влезе вътре след Джереми. Складът бе задръстен от провизии, донесени неотдавна с каруците, и още неподредени. Варели с брашно, сандъци със сушен грах и ориз, осолени свински бутове и други провизии бяха натрупани безразборно. Джереми гледаше изобилието от дажби, докато оставяха багажа си и очакваха магазинера.