Аарон Флетчър - Дългото завръщане

По-нагоре на кея няколко малки лодки бяха завързани на пристан, от който се излизаше на брега. Мъж във фермерско облекло, с помощта на чирак от един магазин в града разтоварваше сечива и други вещи от каручката на търговеца в една от лодките, фермерът бе бузест човек с добродушно лице и разговаряше дружелюбно с чирака, докато се движеха напред-назад.

— Ако отиваш на отсрещния бряг — предложи му Джарбо — мога да греба вместо тебе, но в замяна трябва да вземеш мене и момчето безплатно.

— Дадено! Името ми да не е Джон Бигс, ако не те взема! — весело се съгласи фермерът. — Купих тази лодка, защото не ми се даваха пари за ферибота, но ми се струва, че мъчно ще я откарам до другия бряг. Ала твоите мускули са по-големи от моите, затова качвайте се, приятел.

Джереми и Джарбо метнаха багажа си в лодката и се заеха да помагат на фермера и чирака да я натоварят по-бързо. Докато пренасяха кутии с пирони и разни сечива, Джереми не сваляше очи от ферибота, който се приближаваше все повече. Както бе предполагал, двамата освободени каторжници се ползваха с ентусиазираната подкрепа на останалите десетина пътника. Всички се бяха струпали на носа, разговаряха и гледаха яростно към Джарбо, готови да му се нахвърлят.

Натовариха последните покупки в лодката, тъкмо когато фериботът акостира. Пътниците му изоставиха каруците си и се спуснаха през чакащите на брега хора, които шумно запротестираха, че ги блъскат. Джереми и Джон се настаниха в задната част на лодката, Джарбо опря широкото си рамо на носа й и я отблъсна във водата.

Щом лодката се отдели от брега, Джарбо отскочи в центъра и сграбчи греблата. Хората от ферибота препускаха по улицата с размахани юмруци и гневни викове.

— Проклет да си, Джарбо Чарли! — ехтеше един глас над другите. — Сега ще станем квит с тебе.

Джарбо завъртя лодката във водата, насочи я към отсрещния бряг, като натисна силно едното весло, после започна да гребе. Лодката се плъзна по водата, греблата се движеха бързо под силните ръце на Джарбо. Джон Бигс гледаше озадачен движението по брега, а Джереми тревожно наблюдаваше тичащите мъже.

Те спряха, сипейки отчаяно ругатни, после един от тях посочи лодка, завързана на пристана. Спуснаха се към нея и започнаха да я отвързват, но в този миг други двама мъже, очевидно собственици на лодката, излязоха тичешком от склада и хукнаха към пристана със сърдити викове. Срещата между двете групи се превърна в схватка, размахваха се юмруци, ала няколко мъже от ферибота успяха да скочат в лодката.

В бързината и гнева си те претовариха лодката. Когато тя се откъсна от пристана, в нея имаше осем души и нито сантиметър празно място. Един от мъжете разбра опасността и се опита да скочи обратно на пристана. Той натежа на едната страна и лодката загреба вода. Настана уплаха и суетня, лодката се преобърна и изсипа всички във водата.

Страхът на Джереми изчезна, успокоен и развеселен, той се засмя от сърце на пляскащите и джапащите във водата. Джон Бигс, за когото случката също бе забавна, се обърна към Джарбо:

— Защо, за бога, бе всичко това?

— Имал съм неприятности с някои от тези мъже — отвърна Джарбо, като движеше греблата ритмично. — Искаха да си оправят сметките с мене.

— Каква полза може да има от това? — весело откликна Джон. — Миналото си е минало. По-добре е да се мисли за приятните неща в живота. Не е ли приятно например, че слънцето най-после се показа?

Джереми погледна небето — за пръв път от няколко седмици облаците се бяха разкъсали. Слънцето проблесна и денят изведнъж стана по-светъл, сякаш в чест на щастливото им избавление от бившите каторжници и буйните им привърженици. После момчето отправи поглед напред и с облекчение си помисли, че опасността двамата с Джарбо да бъдат разпознати, щеше да е много по-малка в рядко населените земи на запад.

Изтеглиха лодката на брега под малката ферма на Джон, който покани Джарбо и Джереми в къщата си. Но те отказаха, сбогуваха се и тръгнаха по пътеката към площадката на ферибота и къщите около нея. От другата страна на това малко поселение започваше широк, добре отъпкан път на северозапад към Броукън Хил. Тясна пътека водеше право на запад и те поеха по нея.

След по-малко от час изчезнаха всякакви следи от живота край реката. За някакво човешко присъствие свидетелстваше само тясната лента на пътеката, която се губеше далече в пущинака. Тук местността бе пресечена и по-сурова, отколкото на изток от реката и бе неудобна за земеделие и за пасища. Земята бе неприветлива, разкривени дървета растяха край тъмните, скалисти баири.