Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Магазинерът — старец с дяволити очи, розово лице и плешиво теме — се тревожеше по-малко от главния пастир за разноските на фермера. Смигна на Джереми и напълни торбите им догоре, като им отряза и голямо парче солено свинско месо. Даде им и резен сирене, нещо, което рядко се включваше в дажбите от фермите. Джарбо и Джереми му благодариха, а като минаваха край главния пастир в двора, момчето се мъчеше да не покаже колко е натежала торбата му. Скоро отново излязоха на пътя.

Торбите им бяха още тежки, когато след няколко дни започнаха да минават край ферми от двете страни на пътя. Късно на следния ден, в мрачен и страшно студен юлски следобед, стигнаха до върха на едно възвишение, откъдето зърнаха Менайнди.

Недалеч широката мътна река Дарлинг пресичаше от край до край просторната равнина. Очевидно нивото й вече бе спаднало, защото се виждаше пушекът на параход, който пореше водите й срещу течението и се насочваше към града. Други речни кораби стояха на котва в пристанището, където се виждаха складове и други постройки. Центърът на града бе по-спретнат, с високи здания от двете страни на улиците. В покрайнините мрежа от шосета се простираше между разпръснати къщи и малки чифлици.

Край пътя, близо до града, Джарбо и Джереми откриха закътано място за лагер под един хълм. Първата грижа на Джарбо бе да намерят учебници за Джереми. Той взе лоста си и се върнаха на шосето. Отбеляза с камъни къде трябва да се отклонят, за да намерят лагера си вечерта и тръгнаха към Менайнди.

В града използваха за ориентир островърхата кула на една църква, която се възвисяваше над покривите и дърветата. Вече се бе смрачило, когато тръгнаха по улиците на жилищен квартал с големи къщи. Свиха по алея край висока каменна ограда зад просторния двор около църквата и други по-малки постройки.

Врата в каменната ограда водеше към гробището. Ръждивите й панти изскърцаха и Джереми заоглежда страхливо гробниците и надгробните плочи. Двамата спътници се насочиха по пътеката през гробището към постройките. Някои от прозорците им бяха осветени, а от църквата се чуваха вечерните молитви.

— Сигурен ли си, че това няма да е кражба, Джарбо? — попита момчето тихо. — Как можем да се отплатим честно за един дял книги?

— Други вече са се отплатили заради тебе — успокои го Джарбо. — Много хора в Нов Южен Уейлс биха се радвали, ако могат да спечелят толкова, колкото семейство Керик дава като дарения на църквата. Коя от тези сгради мислиш, че е училището?

Джереми посочи една сграда с тъмни прозорци, близо до свещеническия дом, и изказа предположение, че това е училището. Той и Джарбо минаха по затревените площи пред задната част на сградата, като се движеха в сенките. Джарбо вдигна момчето до един прозорец — в стаята имаше чинове. С помощта на лоста си Джарбо отвори прозореца, докато Джереми събличаше тежкия си кожух.

После Джарбо отново го вдигна и Джереми влезе през прозореца. Вдъхна познатата миризма на класна стая, отиде до рафтовете с книги и ги огледа в слабата светлина, която идваше от прозорците на свещеническия дом. Момчето мина край рафтовете и взе учебници по история, география и математика. Подаде ги на Джарбо през прозореца и скочи на земята.

Като напуснаха църковния двор, Джарбо изрази задоволството си, че са се сдобили с учебниците и че всичко е станало много лесно. Джереми отговори неопределено, защото никога не бе обичал особено книгите и сега съжаляваше, че ги е взел. Класната стая му напомни за скучните и неприятни училищни занимания и знаеше, че тези учебници ще накърнят свободата му да изучава много по-интересни неща по пътя.

Стигнаха до шосето в пълен мрак, Джереми едва виждаше ръката си. Следваше шума от стъпките на Джарбо и го попита как ще намерят камъните, с които бяха отбелязали къде се намира лагера им.

— Трудно е да се обясни — отвърна Джарбо. — В отдалечената пустош има много неозначени места. Като се движиш в Пустошта, свикваш да определяш какво разстояние си изминал и в каква посока, без да мислиш за това.

Според Джереми да определяш, без да мислиш, бе невъзможно, но скоро стана ясно, че Джарбо наистина може да се върне на желаното място в тъмнината. След един час той спря и намери камъните, които бе натрупал край шосето, после поведе момчето през храсталаци и дървета към техния лагер. Докато палеха огън и приготвяха храната си, Джарбо каза, че е добре да останат няколко дни в Менайнди. Искаше да спечелят малко пари, за да купят повечко тютюн, както и нож, кремък, щракало и други неща за Джереми.