Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Тези неща не можем да купим по пътя — добави той, — а тук е последното място, където можем да ги намерим.

— В града ще ни видят много повече хора, отколкото по пътя — тревожеше се Джереми. — И дано някой да не ни познае.

— Никой не ни позна в Юрика — изтъкна Джарбо. — Мислих доста по въпроса, но все едно, нямаме друга възможност. Ако искаме да си купим тези неща, приятелю, трябва да спрем тук.

Джереми се съгласи, защото искаше да има нож, а и другите неща. След като се нахраниха, Джарбо предложи момчето да започне да чете книгите си. Джереми посегна към тях неохотно и вече предвиждаше, че го очакват много часове на скучни занимания, но бе приятно изненадан. Когато започна да чете на глас от учебника по география, Джарбо остана очарован от описанията на далечни земи. За Джереми четенето се оказа не тежест, а истинско удоволствие. От време на време някоя дума го препъваше, но той продължи да чете в светлината на огъня дълго след часа, в който обикновено заспиваше, а Джарбо посмукваше от лулата си и слушаше.

Щом се пукна зората и започна новият студен ден, отново слязоха по шосето до града. Страховете на Джереми поизбледняха, като видя, че жителите на града не се обръщат ни наляво, ни надясно, а бързат по улиците, гонени от поривите на ледения вятър. Минаха през жилищния квартал около църквата и през центъра на града се отправиха към пристанището. Жилищните райони и търговският център приличаха на тези в Батхърст и в другите градове на земеделските области, а пристанището напомняше на доковете в Сидни. Зад складове, по тясна и мръсна странична улица имаше евтини, неприветливи хотели и малки кръчми, а между тях се движеха големи групи мъже, които говореха и се смееха на висок глас.

— Много от тези хора приличат на стари кримки — каза Джарбо тихо и нахлупи по-ниско шапката си. — Да не се мотаем тук.

Джереми кимна и като оглеждаше минувачите внимателно, тръгна редом с Джарбо. Улицата ги изведе край големи складове до реката и пристаните, където бяха спрели три речни кораба за разтоварване. Дъсчени мостове свързваха брега с корабите, по тях слизаха мъже, които носеха кошове, търкаляха надолу варели и ги отнасяха през улицата в складовете.

Започваше разтоварването на парахода, който бе пристигнал предната вечер, товарът му бе още на палубата. Осем души се движеха между палубата и един склад; надзираваше ги мъж в капитански дрехи и с фуражка и сам помагаше на работниците, които носеха по-тежки кошове. Джарбо огледа всички лица, докато вървяха с Джереми по кея към парахода. Като не видяха нищо обезпокоително, двамата се насочиха към капитана.

Силният, червендалест мъж кимна доволен и остави без внимание обяснението на Джарбо защо води със себе си момчето.

— Аз съм капитан Кини — представи се той, — и ако искате работа, има достатъчно. Ако само екипажът ми разтоварва, ще трябва да остана много по-дълго, отколкото бих искал, и в този град не се намира наемна работна ръка.

— Видях доста хора край хотелите и кръчмите малко по-долу — забеляза Джарбо. — Всички изглеждаха свободни.

— Те са копачи, които чакат превоз за Броукън Хил — с отвращение се отзова капитанът. — Искат само да ядат и да лочат ром. Надницата ти ще е осем шилинга, с храна и топло място за спане. Готвачът и огнярят сега разтоварват срещу допълнително възнаграждение, затова имам нужда от някой, който да наглежда огъня в машинното отделение и в кухнята. Ако момчето може да се справи с това, ще му плащам по един шилинг.

— Ще се справи — увери го Джарбо. — Момчето може да се справи с всякаква работа. Къде да оставим багажа си?

— В машинното отделение, там ще спите заедно с екипажа. Хайде — подкани ги капитан Кини, — елате да ви настаня.

Джереми последва двамата мъже по дъсчения мост, като едва се разминаваше с хората, които търкаляха надолу варели. Капитанът преведе новите си работници през един люк в машинното отделение — просторен хамбар, пълен с преплетени тръби и разни машини. Слабо осветявано от странични отвори, помещението се отопляваше от масивен, гъргорещ казан и от пещта. Принадлежностите на екипажа бяха сбутани на различни места. Капитанът посочи на Джарбо и Джереми един празен ъгъл.

Джарбо излезе, за да се присъедини към екипажа, а капитанът показа на Джереми струпаните дърва и как да използва дългата стоманена маша, за да разстила тлеещите въглени равномерно в пещта. После минаха през люка към малката, претрупана със съдове кухня зад палубата. Голяма тенджера с яхния къкреше на печката, а до нея имаше сандък за дърва, който трябваше да се допълва постоянно с по-дребни цепеници от машинното отделение.