Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Престанах да бъда преследвач, защото убих човек.

Джереми едва не подскочи от изненада, защото признанието нямаше пряка връзка с разговора им в момента.

— Някой, когото си заловил ли? — попита момчето.

— Да, един от заловените — тъжно потвърди Джарбо. — Беше по-скоро момче, отколкото мъж, но беше по-зъл от две смъртоносни пепелянки. Нападна ме и трябваше да го убия, за да го спра. — Поклати глава и продължи почти шепнешком. — Ала когато лежеше пред мене умрял, не изглеждаше зъл. Беше просто момче, мъртво момче.

В очите на Джарбо, озарени от огъня, проблеснаха сълзи и Джереми изпита непреодолимо желание да го защити — него и деянията му.

— Но каторжникът нямаше да съжалява, ако те беше убил, Джарбо. Нямало е начин да не постъпиш така.

Джарбо смукна от лулата си, загледан в пламъците.

— Имаше един начин, приятелю. Можех да избегна убийството, ако не бях преследвач. Затова напуснах. Оттогава не съм докосвал огнестрелно оръжие и никога няма да докосна. Така стигнах до решението, че е време да направя истинското си завръщане.

Момчето се мъчеше да измисли още някакво оправдание за Джарбо, но това не бе необходимо. Спътникът му бързо се отърси от унилото настроение и заговори за пътешествието им. Бяха извървели по-голямата част от пътя до Менайнди, но провизиите им пак се привършваха. Джереми легна на одеялото си и заспа още докато говореха, че до седмица-две ще трябва да спрат в някоя ферма.

По-късно, когато си спомняше всичко това, Джереми изпитваше увереност, че Джарбо никога и никому не бе разкривал чувствата си за убития каторжник. Джарбо не бе имал толкова близко приятелство с никого, а с Джереми се бяха свързали при особени обстоятелства. Споделената с приятел топлина на огъня в огромната тъмна пещера на австралийската нощ, освобождава от всички задръжки, свързани с друго време и с други места. Отприщват се интимни чувства, изповеди, признания за срамни мигове в живота ти.

Няколко вечери след своята изповед Джарбо пак спомена за книгите, които трябва да намерят в Менайнди и повтори, че Джереми има нужда не само от основно образование. Момчето се съгласи, макар и да не споделяше убеждението на Джарбо, че това е от голямо значение. Джереми изброи предметите, които е учил в училището в Сидни.

Оттам стигнаха до по-общ разговор за живота на Джереми в Сидни и той започна да разказва какво е правил там ден след ден. После изведнъж заплака горчиво, като се мъчеше да опише чувствата си на объркване и отчаяние от заминаването на майка му. Джарбо го обгърна с ръка и го задържа до себе си без да казва нищо. Но и нямаше нужда от думи. Той го бе изслушал със съчувствие, а тъкмо от това се нуждаеше Джереми.

От този миг отношенията им незабелязано се промениха, появи се нова, още по-тясна връзка. Един от резултатите на промяната бе, че Джереми започна да се тревожи повече за своя спътник. Когато свиха по пътеката към близките кошари, момчето не се боеше толкова да не го открият, колкото да не би някой освободен каторжник да разпознае Джарбо.

Но не стана нито едното, нито другото. На табела до пътеката бе означено, че това е фермата Форбс и ги приеха, както ги бяха приемали в другите ферми. Кошарите приличаха на тези, които вече бяха виждали, пътеката свършваше до голямо заграждение сред огромни пространства с храсталак и гори. Широк двор отделяше голяма къща, заобиколена с дървени резервоари за вода и малки къщички, от стригачницата, бараките и други ниски постройки. Поривите на студения вятър носеха прах из двора, където главният пастир даваше нареждания на други работници.

Видът на главния пастир съответстваше на околната обстановка, всичко бе подредено функционално и строго, изглеждаше голо сред безлистните дървета и небоядисани дървени постройки. Докато изслушваше Джарбо, изпитото му лице изразяваше примирение, после се смекчи от обичайната щедрост към скитниците по пътищата на Пустошта.

С длани около устата си главният пастир подвикна към склада, откъдето веднага надникна магазинера.

— Дай им достатъчно дажби, за да им стигнат до Менайнди, но имай предвид, че не е далеч от тук.

Джарбо благодари на главния пастир и заедно с Джереми се отправи към склада. Постройката бе голяма, миришеше на различни храни и кожа, въжета се полюляваха край тесните проходи между варели и сандъци. Джарбо и Джереми отвориха брезентовите си торби и извадиха платнените, в които държаха брашно, сол, ориз и други продукти.