Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Изпращаше го жена на име Маргарет Харисън от Юрика, чийто съпруг притежавал конюшня в града. Тя съобщаваше, че Джереми е бил там с един абориген, който се казвал Джарбо Чарли, и че двамата работили в конюшнята няколко дни. По-нататък описваше обстоятелствата, при които аборигенът е попаднал в затвора и как той и момчето са изчезнали в нощта на експлозията, разрушила затвора.

Имаше и други подробности, които убедиха Александра, че момчето действително е било Джереми. Спомни си, че бе прочела статия в един вестник от Сидни за разрушаването на затвора, приписвано от властите на златотърсачи, които са искали да освободят свои приятели. Статията се бе сторила забавна на Дейвид; според него златотърсачите очевидно са държали много да освободят приятелите си, но са били невнимателни и не са мислили достатъчно как да го направят.

Децата се втурнаха през главния вход, бърборейки весело, й се качиха горе. След малко в салона влезе Катерин, следвана от прислужницата с подноса за чай. Ема остави подноса на масичката пред канапето, а Александра й предаде писмата за работниците, като й поръча някой от ратаите да ги разнесе. После седна на канапето до Катерин и й подаде писмото от Юрика.

— Най-после! — извика Катерин, като прочете усмихната писмото. — Момчето положително е било Джереми, госпожо Керик.

— Да, това е безспорно — съгласи се Александра и напълни чашите с чай. — Сега поне знаем, че е бил добре и в безопасност по време на престоя му в Юрика. Знаем също, че е бил с възрастен, на когото може да се разчита. Ако съдим по писмото, Джереми е имал късмет, че се е срещнал с този Джарбо Чарли.

Катерин стисна устни и прочете писмото пак, защото имаше известни резерви.

— Да, госпожа Харисън подчертава, че Джереми и този човек са се държали прилично и са работили съвестно. Но възрастният мъж укрива момче беглец, което не говори добре за него.

— Не знаем какво му е казал Джереми за себе си — изтъкна Александра, после се засмя. — Децата понякога са много изобретателни. Като момиче, Дирдри можеше да разказва напълно убедително най-невероятни истории. Сигурно си спомняш как веднъж се представи за лейди Дирдри Огъста Джулиана Хановер, внучка на крал Джордж III. И казваше, че е заточена в Австралия, за да не й позволят да оспорва правото на кралица Виктория на трона.

Катерин се засмя, върна писмото и взе чашата си с чай.

— Наистина никога няма да забравя това, госпожо Керик… Идва ми наум, че Джонатан скоро ще заведе Джъстин в Академия Сиднам. Би могъл да иде и до Юрика, за да научи нещо повече. Ако Джереми и онзи човек се движат между градовете край златните мини, Джонатан може да успее да ги открие.

Александра кимна радостна и отпи от чая си. Сега, когато бе получила сведения за Джереми, тя гледаше по-оптимистично на възможността да го намерят. Един вътрешен глас все още я предупреждаваше да бъде предпазлива в очакванията си, но й бе трудно да потиска надеждата си.

Джереми не се обезпокои, когато срещу тях се зададе ездач. През последните седмици изпитваха недостиг на провизии и няколко пъти се бяха отбивали в кошарите на големи ферми, за да получат дажби. Никой не бе проявил някакво любопитство към тях, затова тревогата на момчето бе затихнала, а пътешествието сега му бе по-приятно.

Когато ездачът приближи, Джереми забеляза, че видът му е необичаен. Беше облечен в костюм и пардесю, на главата си носеше хубаво, но много непрактично бомбе. Ако се съдеше по стойката му на седлото, пардесюто не го предпазваше достатъчно от ледения, бръснещ вятър по пътя, ала Джереми се чувстваше много добре в дебелия кожух, който стигаше до глезените му.

Ездачът спря коня си и поздрави, после се оплака от лошото време.

— Добър ден — отвърна му Джарбо. — Да, вятърът е остър, но поне не вали. Далече ли отивате?

— Далече. Аз съм инженер в Броукън Хил и отивам в Сидни, за да говоря с управителя на компанията. Параходите не пътуват, защото реката е придошла, а моята работа не може да чака. Как е пътят на изток оттук?

— Самият път не е лош — каза Джарбо. — Няколко от потоците в равнината са придошли, но по-голяма неприятност може да ви създаде река Лаклан, ако още не е спаднала. На мене и на момчето тя създаде доста трудности.

Ездачът кимна и погледна към Джереми, после стисна замислено устни и продължи да го гледа.

— Кое е това момче? — попита той.

— Син на мой приятел — започна обяснението си Джарбо. — Учеше в училище с пансион, а когато ми се наложи да ида на изток, баща му ме помоли да го върна в тяхната ферма. Защо питате?