Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Момчето знаеше каква е истинската причина за въпроса на Джарбо — той често му бе казвал, че несгодите се понасят по-лесно, ако мислиш за нещо друго. Джереми се помъчи да се съсредоточи върху пътя на Джарбо през водата. След като той промени посоката още два пъти, момчето забеляза, че следва определен вид дървета.

Разтреперан от студ, Джереми заговори със слаб, треперлив глас:

— Движиш се от едно белокоро дърво към друго.

— Браво! Така е. Реката прави наводнения от време на време и изкоренява много дървета. Тези белокори дървета имат плитки корени, затова там, където още стоят на мястото си, земята трябва да е по-висока. Вече сме близко до сала, след минута ще сме при него.

Но за Джереми всяка секунда изглеждаше непоносимо дълга. Зъбите му тракаха и тялото му се тресеше, дори и Джарбо трепереше. Най-сетне стигнаха до сала. Джарбо стовари вързопа си върху него и се опита да качи и Джереми, но той упорито отказваше и искаше да му помага. Джарбо одобри желанието му и започна да избутва сала по-далеч от дърветата.

Салът се носеше по течението, а Джарбо плуваше зад него и го направляваше към центъра на реката. Джереми се държеше за сала и риташе във водата, за да помогне, доколкото може. След известно време салът се понесе по-бързо, макар че почти се допираше до върховете на дърветата. Скоро излезе в открита вода.

Бушуващата кална река се струваше на Джереми безкрайно широка. Храсти, дървета и клони се въртяха около сала, докато се движеше по бързото течение, килнат на една страна. Краката на момчето бяха почти безчувствени, но страхът от неудържимата поройна вода му вдъхваше сила да ги движи и да насочва сала към отсрещния бряг. Джарбо погледна разтревожен нагоре по течението и зарита водата бясно. И Джереми погледна нагоре.

Огромно дърво, което сигурно тежеше няколко тона, се приближаваше към тях и се носеше по течението с по-голяма скорост от сала. Гигантското му коренище пореше реката като корабен нос, дълги дебели клони се бяха разперили от ствола му и загребваха други отпадъци от водата. Джарбо изви сала към отсрещния бряг и продължаваше да рита с все сила, с надеждата да избегнат сблъсъка с дървото.

Джереми също движеше краката си, за да помага. През бученето на реката той чу приближаващото се дърво, плясъка на клоните му и гъргоренето на водата около коренището и ствола му. Шумът стана заплашителен, когато дървото мина зад гърба му. По Джереми се изсипаха мокри листа, клони го драскаха и трупаха листа върху сала. После дървото отплува по течението.

При завоя на реката поройните води достигаха до ниски хълмове, а едно обратно течение отнесе сала до вир между две височини. Вирът бе пълен с отпадъци, десетина удавени овце, едно кенгуру и разни дребни животни плаваха по повърхността на водата между изкоренени дръвчета и храсти. Джарбо достигна дъното с крака и насочи сала към гъсталака на един от хълмовете. Джереми също се опита да стъпи, но краката му се подгънаха.

Джарбо вдигна момчето на ръце и го отнесе на хълма в ниша, защитена от големи речни камъни, после пак се спусна надолу. Зъбите на Джереми тракаха, тялото му се гърчеше в спазми от студ; той едва събра сили да свие коленете пред гърдите си и да ги обгърне с ръце, като се надяваше да се постопли. След малко Джарбо се върна с вързопа.

Извади одеялото на Джереми и го уви около тялото му. После се отправи до близкото евкалиптово дърво и започна да рови корите, които се бяха отлющили от него. Събра наръч сухи кори и ги отнесе до камъните. Ръцете му се тресяха от студ и му трябваха няколко минути, за да запали праханта с кремъка и желязното си щракало. Когато най-после се появи пламък, натрупа сухи кори и огънят лумна.

Премръзнал, Джарбо побърза да се преоблече. Топлината на огъня проникваше през одеялото и мокрите дрехи на Джереми, но щом безчувствеността му изчезна, кожата започна да го боли. Поизправи се и видя, че дъждът е спрял.

— Да, сега ще имаме няколко сухи дни — прецени Джарбо, като оглеждаше небето. — Но според мене ще бъдат студени и ветровити. Ти не се тревожи, приятелю, скоро ще имаме с какво да се топлим. От кожите на удавените във вира овце и двамата ще можем да си направим по един кожух.

— А с какво ще обработим кожите? — попита момчето.

— С вътрешната кора на ментови дървета — обясни Джарбо. — Тя ще изсуши кожите бързо и ще им даде приятна миризма. Ще ги натрия с овча лой, за да станат непромокаеми, а жилите от краката на онова кенгуру ще използваме за конци, когато почнем да шием кожусите. — Той извади ножа от брезентовата си торба. — Ще останем тук един-два дни, докато остържем кожите и ги наложим с кора. Ти стой до огъня и се топли, а пък аз ще ида да одера овцете.