Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Щом Джарбо се спусна по хълма, Джереми се изправи на още неустойчивите си крака и се преоблече в сухи дрехи. Никога не се бе чувствал тъй слаб, но гордостта не му позволяваше да седи край огъня, докато Джарбо работи. Простря своите и неговите мокри дрехи по камъните да съхнат, после отиде до дърветата пръснати по хълма, да събере суха кора и клони за огъня.

Студеният вятър, който Джарбо бе предрекъл, вече започваше да духа и да прониква през дочените дрехи и брезентовия жакет на момчето. Нишата между камъните бе уютна, задържаше топлината на огъня и колкото пъти се върнеше с наръч дърва, Джереми спираше да се посгрее. Като натрупа голям куп дърва, отиде от другата страна на хълма за вода от потока.

Водата в канчетата тъкмо завираше, когато Джарбо се върна с голям вързоп овчи кожи. Докато той ги простираше по камъните да се сушат, момчето свали канчетата от горещите въглени и пусна в тях по малко чай.

Джарбо се настани до огъня и пое канчето си с голямо удоволствие.

— Тъкмо горещ чай ни трябва сега — забеляза той и хвърли поглед към купчината дърва. — Виждам, че си се трудил, приятелю.

— И ти също — отвърна Джереми.

Джарбо се засмя, извади лулата и тютюна си.

— Е, студът трябва да мине през доста тлъстини, докато стигне до хрущяла и костите ми. Въпреки това измръзнах, но мога да кажа, че ти беше в добра форма, когато минавахме през реката. Не съм срещал човек, който може да се справи по-добре от тебе.

— Още много реки ли ще трябва да минаваме? — попита Джереми.

— Не, само река Дарлинг при Менайнди — отвърна Джарбо и взе да пълни лулата си. — Но ще я пресечем с ферибот или с някаква лодка, защото много хора пътуват напред и назад през реката там.

— Хора от овцевъдните ферми на запад от реката ли?

— Някои са от овцевъдните ферми, но повечето отиват или се връщат от мината в местността Броукън Хил. Работници и провизии пристигат по реката от Аделаида в Менайнди, после заминават за Броукън Хил с каруци. Движението там е постоянно.

— По същия път ли е, по който ще вървим и ние?

Джарбо поклати глава и запали лулата си.

— Не, ние ще вървим право на запад през овцевъдните ферми. Броукън Хил е на северозапад. — Той отпи чай, смукна от лулата си и продължи да описва района. — Броукън Хил е на южната граница на една овцевъдна ферма, която се нарича Уаямба. Толкова е голяма, че дори и на кон ще ти трябват няколко дни, за да я обиколиш. На север от нея има друга, също толкова голяма, която се казва фермата Тибубъра. Тези две ферми отглеждат по-голямата част от овцете в целия Нов Южен Уейлс. Половината от историите, които си разказват скитниците, са за собствениците на тези две ферми, семейство Гарити и семейство Керик.

Джарбо отпи от чая си и продължи да разказва за овцевъдните ферми, но Джереми го слушаше разсеяно. Разговорът бе насочил мислите му към семейство Керик, и особено към баба му. Джереми имаше добри спомени за нея, защото винаги се бе държала мило и сърдечно. Тя обаче е знаела за намерението на майка му и го е скрила от него, а връзката й със събитията, които бяха разбили живота на Джереми, го изпълваше със смесени чувства към нея.

В този миг и Александра Керик мислеше за Джереми. От деня на изчезването му в Сидни той почти не й излизаше от ума.

Дъждът бе спрял за пръв път от две седмици. Александра яздеше през широката открита долина, където бяха големите кошари на фермата Тибубъра. Конят й се движеше в лек галоп по пътя, който водеше от долината към южните кошари. След дъжда студеният вятър носеше дъх на влажна земя. Огромните простори на фермата бяха напоени добре и щеше да има свежа трева за десетките им хиляди овце.

Александра обичаше този сезон, но сега мислите й постоянно се връщаха към Джереми. Питаше се къде е и какво ли прави, безпокоеше се, че може да му е студено, да е гладен, самотен и да го грози опасност. Писмата, пристигнали в отговор на обявлението за възнаграждение във вестниците, бяха донесли разочарование. Някои съдържаха явни лъжи, продиктувани от желанието да се получи наградата; други бяха написани от добронамерени хора, но очевидно момчето, което бяха видели, не бе Джереми. Само едно-две бяха от хора, които може би действително са го срещнали, но и те носеха само мъчителни празни надежди.

Александра се изкачи на възвишението в южната част на долината, дръпна юздата на коня си и погледна към кошарите. Никога не й омръзваше да се любува на тази гледка. Потокът Тибубъра със залесените си брегове пресичаше долината и завиваше около хълм, кацнал сред равнината. От едната страна на хълма бе стригачницата за овце и кошарите към нея, редом със складовете, спалните за неженени работници, кухнята и други сгради от комплекса на фермата. От другата страна на хълма бяха зеленчуковите и овощните градини, пръснатите край потока къщички на пастирите със семейства и още по-нататък — едно аборигенско село.