Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Докато Джарбо описваше аборигенската представа за сътворението, времето застудя и често преваляваше. Свърши разказа си в една дъждовна вечер в колибата от дървесна кора, която си бяха стъкмили пред буен огън. Джереми зададе няколко въпроса на Джарбо за неща, които не му бяха ясни. Попита го и с каква цел изминават старейшините част от някоя песенна пътека и повтарят мечтанията.

— Не знам — призна Джарбо. — Както ти казах, старейшините пазят тайните си за себе си. Струва ми се, че е, както правят белите хора, когато ходят на черква.

— Там се слави Бог. Старейшините славят ли първосъздателите?

Джарбо отмести празната си чиния и замислен извади лулата и тютюна си.

— Може и да ги славят, по свой начин. Но това, което вършат, навярно прилича повече на сценките на раждането на Христос, които белите хора изпълняват в черквата по Коледа. Тези сценки повтарят нещо, което се е случило, за да го напомнят отново, нали?

Джереми кимна в съгласие, отговорът го бе задоволил. Той също отмести чинията си и се пресегна за своето канче. Като отпи от чая, му хрумна и друг въпрос.

— Какво става, ако някой чифликчия разоре част от една песенна пътека и я засади? Или ако някой златотърсач я разкопае за златна руда?

Джарбо тъжно заклати глава, отряза си тютюн от смокинята и го натъпка в лулата.

— Ами стават неприятности — отвърна той тъжно. — Повечето от неприятностите между аборигените и белите хора възникват, защото едните не разбират привичките на другите.

Джереми изведнъж се почувства много неудобно, защото досега не беше осъзнал, че той и Джарбо се различават по нещо съществено, освен, че единият е дете, а другият — възрастен. Сега, колкото и да се мъчеше да отблъсне тази мисъл, усети ясно, че те принадлежат към две различни раси. По-голямо неудобство момчето никога не бе изпитвало. Обичаше Джарбо и не искаше помежду им да има никакви прегради.

— Много съжалявам, че са ставали неприятности, Джарбо — промърмори с голямо притеснение.

— И аз също, приятелю — отвърна спътникът му и смукна от лулата си. После изведнъж се усмихна. — Но това, по дяволите, няма нищо общо с тебе и мене, нали?

От топлата му усмивка притеснението на момчето се стопи и то се усмихна.

— Няма нищо общо. И не може да има, защото ние сме другари.

Джарбо се съгласи и промени темата; засмя се и започна да разказва какво е чул за един от прочутите местни изследователи, Чарлс Стърт. Той вярвал, че в центъра на Австралия има вътрешно море и преди десетина години тръгнал да го търси, като носел една голяма лодка и водел със себе си моряци. Изоставили лодката в пустинята по средата на континента, а като се върнали от безплодните, пусти земи, моряците се заклели вече никога да не се откъсват от океана.

Новата тема и смехът на Джарбо напълно прогониха неудобството на Джереми, той дори се радваше, че са зачекнали въпроса, който го бе смутил. Макар че го бяха разисквали в пълно съгласие помежду им, сега приятелството им бе споено още по-здраво. Доволен, Джереми се зави с одеялото и легна, но двамата спътници продължиха да разговарят, докато най-после дъждът, който барабанеше по колибата им ги приспа.

Продължи да вали през цялата нощ и на другия ден; непрестанният дъжд обвиваше околните хълмове и дървета в мъглива пелена. Джереми и Джарбо се влачеха по разкаляния път. От широкополите им шапки се стичаха капки върху мушамите им. Джарбо изказа опасение, че река Лаклан, която навярно бе на два-три дни път, ще е придошла от дъждовете.

Заговориха за други неща, но Джарбо замлъкна насред дума. Един човек се бе появил през дъжда и приближаваше към тях по пътеката. След като го огледа добре, Джарбо се успокои.

Пътникът бе скитник, дребен, кривокрак мъж с посивяла брада. Бе се загърнал в кожух от овчи кожи с вълната навътре. Изглеждаше добродушен и весел. Поздрави, още докато се приближаваше, и каза, че името му е Гидиън Харис. Джарбо представи себе си и момчето, после попита какво е състоянието на река Лаклан.

— Може да се преплава — успокои ги Гидиън. — Повървях нагоре по течението и си направих малък сал. Сложих багажа си на него, поплувах и го избутах до отсрещния бряг. Излязох малко над пътя. Ако водата не е отнесла сала, можете да го ползвате и да си спестите малко труд.

— Така е — съгласи се Джарбо. — Ще го потърсим като стигнем до реката. Колко далече е тя оттук?

— На ден и половина или два дни път — отвърна Гидиън. Почеса малко смутено брадата си. — Неудобно ми е да попитам, но нямаш ли малко тютюнец за мене? В нито една от овцевъдните ферми не можаха да ми дадат, а не съм палил лулата си вече от седмици.