Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Докато вървяха, оглеждаха близките хълмове с надежда да видят друго стадо овце. Останало им бе малко осолено свинско месо и през последните дни Джереми предлагаше неведнъж вместо да търсят овче месо, да се задоволят с някоя птица или малко животно.

— Аз мога да ги ударя с прашката си — добавяше той.

— Това не ни е нужно — отговаряше Джарбо. — Имаме си храна, а да вземеш свой дял от земята, е все едно да си вземеш дял от някоя ферма. Не трябва да вземаш нищо, от което нямаш нужда. Винаги помни това, приятелю.

— Ще го помня. Във всеки случай сега не виждам и никакви животни.

— Тогава значи не гледаш добре. Не търси животни, защото те няма да ти се покажат на открито място. Търси някое око или ухо. Гледай да забележиш някакво раздвижване или храст с неподходяща за него форма. Ако гледаш както трябва и сега можеш да видиш едно кенгуру.

След като се озърна наоколо, Джереми забеляза на около двеста метра ушите и върха на главата на едно кенгуру, което ги наблюдаваше иззад високите стръкове на тревата спинифекс, и го показа на спътника си.

— Да, но ти трябваше много време, за да го откриеш. Защото гледаше навсякъде, а не където трябва.

— Какво искаш да кажеш?

— Кенгуруто е между дърветата само когато спи, то не яде евкалиптови издънки, ако може да си намери спинифекс. Когато търсиш животни, трябва да разсъждаваш като тях и тогава ще знаеш къде да ги търсиш.

— Разбирам. Това за всички животни ли се отнася?

— Да, дори за овцете и за добитъка. Виждал съм пастири, които търсят загубени овце по места, където никога няма да стъпи овца. Хората се мъчат да налагат своята воля на животните, вместо да ги изучават. Ако изучаваш животните и навиците им, ще се справяш с тях много по-лесно.

Джереми кимна и разговорът продължи с обяснения на Джарбо за навиците на различни животни. Последните седмици бяха цяла школа за момчето. Джарбо му показваше и обясняваше какви ли не особености на терена, растителността и дивите животни. На пръв поглед той го учеше главно как човек може да се изхранва от земята, но общият смисъл на думите му бе философски. Джарбо наставляваше Джереми да гледа на себе си като на част от животинския и растителния свят, да живее в хармония с околната среда, а не да се мъчи да властва над нея.

В студения зимен ден небето бе покрито с плътни облаци и светлината почна да гасне рано следобед. От едно възвишение Джереми видя гъста дъбрава от каучукови дървета, които обикновено растат край вода. Посочи ги на Джарбо, който кимна и каза, че ще спрат там, за да пренощуват.

Когато наближиха до каучуковите дървета, Джереми забеляза, че растат около подковообразно езеро, останало от поток, който тече само в дъждовно време. Двамата спътници свиха към езерото, избраха си място за лагер и всеки се зае със своята работа.

Джарбо събра сухи клони за огъня, а Джереми отиде със съдовете и канчетата при езерото. През първите дни на пътешествието им на запад ги бяха измъчвали много насекоми, особено около потоците. Сега, когато бе застудяло, те бяха почти изчезнали и само няколко жужаха край момчето, докато пълнеше съдовете с вода.

Огънят вече пращеше, когато Джереми излезе от дъбравата. Той остави канчетата и заедно с Джарбо сложиха ориз и грах да се варят на огъня. Джарбо отряза в една тенджерка две парчета от свинския бут, а Джереми приготви тесто от брашно, сол и вода за овчарска пита, която щеше да се опече в жарта.

Докато приготвяха яденето, падна мрак и донесе пронизващия вечерен студ. Джарбо заби дълги пръчки в земята, а момчето ги покри с дървесна кора, за да се получи заслон, после се настаниха между него и огъня. Разговаряха за пътешествието си. Джереми забеляза, че отдавна не са срещали други пътници.

— Може да срещнем няколко скитници по пътя — отвърна Джарбо, като разбъркваше тенджерките. — Този път е по-оживен през пролетта, когато от Батхърст тръгват каруци с провизии за фермите и вземат оттам бали остригана овча вълна. Продължават до половината път, където ги пресрещат каруци от Менайнди; те вземат вълната, отнасят я там и я изпращат с параходи по реката.

— Ще спрем ли в Менайнди, Джарбо?

Старецът стисна устни, преобърна питката и вдигна рамене.

— Добре ще е да поработим няколко дни, да припечелим нещо и да си купим каквото трябва за пътешествието ни на запад — отговори му неопределено. — Като стигнем там, ще решим какво да правим.

Отношението на Джарбо бе резервирано, ала и Джереми изпитваше раздвоение, защото бе сигурен, че в Менайнди се получават вестници от Сидни. Но скоро вниманието му се насочи към храната, защото апетитът му, както винаги, бе добър. Джарбо свали канчетата от жарта, сложи в тях по малко чай, после напълни двете чинии с ядене.