Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Джарбо се усмихна и протегна длан през решетката, за да потупа приятелски ръката на Джереми.

— Не се тревожи за нищо, момчето ми — опита се да го ободри той. — Каквото и да стане, ще изляза след няколко дни, а пък имам и пари да платя глобата, ако се наложи.

Джереми тъжно кимна. Ръцете му бяха вече отмалели да стискат решетката.

— Пак ще дойда да си поговорим щом мога, Джарбо.

— Ще те очаквам, приятелю. Не се преуморявай в конюшнята. Работи колкото можеш, колкото да разсейваш безпокойството си, а за останалото не мисли.

Момчето се спусна на земята и тръгна към улицата. Много съмнително бе, че ще успее да освободи Джарбо. Изключено бе да мине през канцеларията и да отключи вратата на килията. И всичко друго, което му идваше наум, бе също тъй невъзможно. Сградата на затвора бе много солидна, и за да пробие дупка в стената на килията, трябваше да работи дълги часове и да вдигне много шум.

Докато вървеше унило към улицата, земята потрепери от нова експлозия в долината. Джереми погледна пак затвора и се запита дали не е възможно да си достави малко барут и да пробие с него дупка в стената.

Спомни си какво бе казал човекът в минния участък — че използват четиринайсет бурета барут за една експлозия.

Джереми искаше да се върне на прозореца и да попита какво мисли Джарбо за тази идея, но си спомни, че е отсъствал доста дълго от обора, а засега най-важното бе Фред да е доволен от работата му. Като продължаваше да обмисля въпроса с барута, Джереми забърза към обора.

Тази мисъл не го напусна целия следобед, докато работеше все тъй бързо, както и сутринта. Хрумна му, че освобождаването на Джарбо криеше още едно преимущество. Като беглец от затвора, Джарбо щеше да поиска веднага да напуснат Юрика.

В края на деня Фред изрази задоволство от работата на Джереми.

— Може да изкараме така, докато Джарбо излезе от затвора — усмихна се той. — Но жена ми спомена, че ако той се забави, семейството ти може да се тревожи за тебе. Така ли е?

— Не, сър. Те знаят, че съм добре, щом съм с Джарбо. А не сме определили точно кога ще пристигнем в чифлика.

Фред кимна и се накани да тръгва, но спря.

— В чифлика? — повтори той. — Джарбо каза, че семейството ти притежава овцевъдна ферма.

— Да, да — смънка Джереми, смутен от грешката си. — Овцевъдна ферма е, но се занимават и с малко земеделие.

Фред стисна устни и загледа момчето изпитателно. После мълчаливо кимна и тръгна да подготви обора за затваряне. Джереми отиде в стаята за хамути, за да си вземе чинията и канчето, като се упрекваше, че е говорил, без да мисли и е събудил подозрението на Фред.

Докато вечеряше, Джереми разсъждаваше върху плана си. Бе възнамерявал да се посъветва с Джарбо по въпроса за барута, но след разговора с Фред се отказа от всякакво забавяне. Сигурен бе, че ще може да открадне малко барут без да го хванат, но от друга страна Джарбо можеше да сметне, че идеята му е много сериозна.

Щом притъмня, Джереми изнесе багажа — своя и на Джарбо, и го остави на скамейката, за да могат бързо да го грабнат и да си тръгнат. Отвори брезентовата торба на Джарбо и взе ножа му, кремъка, щракалото и малкия лост. Бе се спуснал пълен мрак, когато привърши. Момчето забърза по задната уличка към края на града.

Тръгна по заобиколния път от южната страна на долината и се стараеше да избягва златотърсачите, които се спускаха на тумби по пътеката към града. Главната мисъл на Джереми сега бе, колко ли барут ще му е нужен. Стената на затвора не бе тъй твърда като скалата, която работниците взривяваха, от което следваше, че ще са му нужни по-малко от четиринайсет буренца. Освен това съществуваше и практическия проблем как да отнесе барута до затвора.

В минния участък имаше светлина в бараките на работниците и в готварницата, оттам се чуваха и мъжки гласове. Останалите постройки бяха само тъмни очертания в слабата лунна светлина, която се процеждаше през високите рехави облаци. Момчето пропълзя през сенките до малката постройка, където бяха складирани барутът и фитилът, после извади лоста.

Джарбо бе свалял ключалките с голяма лекота, но за Джереми тази задача се оказа трудна. Все пак, след много усилия, металическата ключалка започна да се отделя от вратата и гвоздеите — да излизат от дървото с поскърцване, което се струваше оглушително на момчето. Най-после вратата се отвори и той влезе в помещението.

Вътре всичко бе натрупано, в непрогледния мрак цареше объркващ хаос. Намери дървена кутия с фитил и мушна едно руло в джоба си. Буренца с барут бяха складирани едно върху друго, но Джереми се боеше да не събори някоя от купчините и да вдигне шум, който ще привлече тичащи към него мъже.