Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Защо не идеш и ти да похапнеш? — предложи му Фред. — Момчето може да предаде пощата, а ние ще се погрижим за конете.

Джарбо и Фред се захванаха за работа, а кочияшът кимна и се пресегна под седалката си. Извади оттам торбата с пощата и вързоп вестници, завързан с канап, който предаде на Джереми, после тръгна след пътниците си. Джереми мина с торбата и вестниците през обора и се отправи към задната уличка, за да избегне тълпата. Като излизаше от задната врата, хвърли поглед към вестниците. И замръзна. Скова го страх, щом видя най-горния вестник.

На първа страница имаше голямо обявление, че се предлага възнаграждение от петстотин гвинеи 3 3 Парична единица, равна на 21 британски шилинга — Бел.пр. срещу информация къде може да бъде намерен Джереми. В обявлението бе включено пълно описание на момчето и специално се споменаваха бледосините му очи. В края имаше молба всички сведения да се изпращат на госпожа Александра Керик във фермата Тибубъра, пощенска станция Вискания.

Почти без да мисли, Джереми хвърли вестниците върху купчината смет. Зарови ги с вилата, забодена в сметта и забърза по задната уличка с пощенската торба, като се напрягаше да измисли какво ще каже на магазинера, когато го попита за вестниците. Вълнението му не се оправда, защото пощенската торба създаде голямо оживление между клиентите в магазина. Струпаха се да видят има ли писма за тях, още щом магазинерът пое торбата. Без да каже нещо, той я отвори и запреглежда пощата, а Джереми бързо си тръгна.

Като се върна в конюшнята, Джереми съзна, че успокоението му няма да е за дълго. Всеки ден в Юрика пристигаха нови хора и всеки от тях можеше да е прочел вестника другаде. Единственото му спасение бе в пустошта, когато Джарбо започне истинското си завръщане.

Помисли си, че трябва да довери на Джарбо за обявлението, но се отказа. При разговорите с него бе избягвал да спомене фамилното си име, а и Джарбо не се бе сетил да го попита. Уверен бе, че Джарбо не би се помамил от обещаното възнаграждение, не се съмняваше и за минута в това. Но спътникът му имаше силно развито чувство за криво и право; възможно бе да сметне, че е негов дълг да съобщи на семейство Керик къде се намира техният внук.

Няколко минути след Джереми в конюшнята се върна и кочияшът със своите пасажери. Момчето очакваше с притаен дъх дали някой няма да спомене за вестниците и въздъхна облекчено, когато дилижансът замина. Джарбо запали огън в ковашкото огнище, а Джереми започна да надува духалото, за да нагреят желязото и да направят нови подкови за двата коня, оставени от кочияша. Фред доведе конете и застана встрани да наблюдава как Джарбо и Джереми работят над огъня и наковалнята.

В това време в обора влезе собственикът на смесения магазин и се обърна към Фред:

— Какво стана с вестниците от Сидни днес? Не ги ли донесе кочияшът? Много от клиентите ми искат да си купят.

— Не видях никакви вестници — отвърна Фред и погледна към Джарбо, който вдигна рамене и поклати глава. Със свито сърце Джереми направи същото. — Изглежда, че не е донесъл вестници днес — заключи Фред. — Или е забравил да ги остави.

— Но няма да забравят да поискат от мене да ги платя — изръмжа магазинерът и обърна гръб. — Ала ще има да почакат, докато им платя.

Като продължаваше да мърмори, собственикът на магазина напусна обора. Фред се изсмя, защото ядът на магазинера го бе развеселил, а след него и Джарбо изхихика. Джереми мушна в огъня парчето желязо, което бе обработил на наковалнята, и бясно наду духалото, за да прикрие смущението си.

Към залез-слънце конете бяха подковани и Фред взе да се готви да затваря конюшнята. Джереми и Джарбо привършиха и последните си задачи за деня и отнесоха чиниите и канчетата си за вечерята. Като се нахраниха, Джарбо отиде в бара за чаша ром, а Джереми остана да измисли някакъв предлог, който би накарал Джарбо да започне истинското си завръщане.

Нищо не му идваше наум и момчето потърси отдушник за чувствата си в прашката — почна да замерва с камъчета захвърлени върху купчината смет счупени дъски. Дъските се нацепваха на трески от ударите му. Когато се стъмни напълно, Джереми се прибра в стаята за хамути и легна върху одеялото си, но от тревога дълго не можа да заспи.

Ала сутринта го очакваше още по-голяма тревога. От Джарбо нямаше и следа, одеялото му бе навито, както го бе оставил предишната сутрин. Момчето скочи на крака и изтича в полутъмния обор, огледа го внимателно, но Джарбо го нямаше. Спусна се да го търси навън.