Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Няколко часа по-късно от изток се разнесе експлозия, последвана от ехо, което прокънтя между хълмовете. Джарбо обясни, че са взривили динамит, а от разговора, който последва, Джереми разбра, че той е запознат с рудодобива. Златотърсачите обикновено промивали златоносния пясък и търсели късове самородно злато, като използвали корита, разказваше Джарбо, но си служели с динамит, за да подготвят рудата за обработка и извличане на златото.

Следващата експлозия беше много по-близко и ехото, препращано от хълм на хълм, кънтя по-дълго. След още един час, когато пътят ги изведе до широка долина, се показа и Юрика. Градът бе кацнал на хълм от северната й страна, а земята в цялата долина бе като преорана и изпълнена с безброй дупки, около които се въртяха стотици мъже.

Джарбо поведе Джереми встрани от пътя, за да заобиколят долината и да се приближат към мястото на експлозиите, отделено с ограда в отдалечения край на долината. От едната страна се виждаше готварница, бараки и други постройки. Зад оградата двайсетина души работеха около голяма оголена скала, част от която бе разрушена.

Работниците зад оградата внезапно се разпръснаха и залегнаха. Един зъбер на скалата изчезна сред прах и летящи камъни след силната експлозия, която разтърси земята. Прахът постепенно се разсейваше, а ехото продължаваше да се блъска в околните хълмове. Мъжете се върнаха при скалата, от която бяха разбили още няколко метра.

Двама души работеха до по-отдалечена ниска постройка; изнасяха оттам малки бурета и нещо като намотки от тънко въже. Джереми попита Джарбо какви са тези неща и научи, че в буретата има барут, а навитото на рула е бикфордов фитил. Джарбо вървеше бавно и оглеждаше изпитателно мъжете, после се приближи до тях с нормална крачка.

Работниците вадеха запушалките на буретата и мушкаха в тях краищата на фитилите, после пак слагаха запушалките, за да прикрепят фитила. Джарбо поздрави и забеляза, че експлозията е била много силна.

— Как няма да е силна — отвърна един от мъжете. — Взривихме четиринайсет буренца с барут.

— А имате ли нужда от още един копач?

— Не — поклати глава човекът. — Преди малко започнахме да подготвяме тази работна площадка. Но в града се търсят работници.

Джарбо благодари и се обърна назад. Заоглеждаха златотърсачите отвъд постройките в заградения район. Чуваше се, че тези, които бяха по-близо, си говорят на чужди езици и Джереми забеляза, че спътникът му остана доволен. Минаха по края на долината и влязоха в града.

Състоеше се от пет-шест разбити улици с неголеми постройки и не приличаше на нито едно от познатите на Джереми селища. Постройките бяха от пресни, небоядисани дъски и придаваха нетраен, временен вид на града. Но в него кипеше бясна дейност. Най-оживените дни, които Джереми бе наблюдавал в доковете на Сидни, изглеждаха спокойни в сравнение със суматохата тук. Превозни средства изпълваха улиците, а всички хора сякаш тичаха нанякъде.

Сред тълпата от мръсни, брадати златотърсачи имаше мъже с тесни очи, докарани в елегантни костюми, и силно гримирани жени в крещящи рокли и шапки с пера. Повечето от заведенията бяха барове, от чиито врати излиташе шумна музика и дрезгав смях. Сред множеството се движеха и униформени полицаи; един от тях влачеше двама пияни златотърсачи към затвора, построен от тежки греди, с решетки на прозореца. До затвора имаше публичен дом, двуетажна постройка без прозорци, с червен фенер над входа.

Друг полицай водеше четирима мъже в белезници и Джарбо се намръщи като ги видя. Сигурно са ги арестували, защото са започнали да копаят без разрешително, предположи Джарбо, макар че изобщо не разбирал защо трябва да има разрешителни за златотърсачите. Но лицето му се разведри, когато забеляза обор за коне под наем в дъното на улицата.

Едър мъж на средна възраст стоеше пред широките врати на обора и се занимаваше с клиенти. Очевидно бе притеснен, защото се стараеше да върши няколко неща едновременно. Току-що бе почистил обора и сега даваше под наем два коня, а в същото време трябваше да прибере други, които вече му връщаха. Оборът бе голям, с отделения за около трийсет коня. Отворената задна врата водеше в двор, пълен с двуколки, а до обора имаше и малка къща.

Щом си отидоха клиентите, Джарбо пристъпи към собственика и го попита дали няма нужда от работници.

— Разбира се, че имам — отговори веднага собственикът, — иначе ще трябва да ми пораснат още две ръце. Казвам се Фред Харисън.