Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Джарбо се представи и посочи Джереми.

— Момчето ходеше на училище в Сидни. Аз съм приятел на семейството и баща му ме помоли да го върна в овцефермата. Но попривърших парите и ми се ще да поработя, не търся постоянна работа.

— Точно от това се нуждая — кимна Фред доволен. — Обикновено синът ми работи с мене, но сега го няма. Отиде в Сидни да се ожени и скоро ще се върне заедно с булката си. Ела, ще ти покажа какво трябва да се свърши. Ти и момчето можете да започнете работа веднага.

Още с влизането си в обора — просторен и висок — Джереми изпита успокоение, защото Фред не прояви никакво любопитство към него, интересуваше го само работата, която трябваше да се свърши.

— Аз мога да се справям с клиентите — каза той, — но от няколко дни оборът не е чистен. Дилижансите спират тук за пътници и аз се грижа за конете им. Ако се разбере в какво състояние е оборът, компанията ще прекрати договора с мене.

— В такъв случай най-напред ще се заемем с боксовете на конете — увери го Джарбо. — Но ако не са чистени от няколко дни, няма да свършим днес.

— И не очаквам това от вас. Дилижансът спира тук веднъж седмично, до следния дилижанс има още няколко дни. Ще получавате седем шилинга на ден и храна. Подавайте чиниите и канчетата си през задния вход на къщата, а жена ми ще ги пълни. Можете да спите в стаята за хамути.

С кимване на глава Джарбо изрази съгласие с условията и тръгна, следван от Джереми, към дъното на обора. Оставиха багажа си в голямата, претъпкана стая за хамути, после момчето помогна на Джарбо да изнесат една ръчна количка, лопати и други инструменти. Свалиха жакетите си, навиха ръкави и се заеха да чистят.

Джарбо работеше със същата енергия и съсредоточеност, с каквито извършваше поправките по фермите нощем. От тъмното, сипаничаво лице към брадата му се стичаше пот. Джереми вече си бе създал навика да му подражава в работата. Часовете летяха, и докато успеят да изчистят няколко конски бокса и да увеличат купчината смет на двора, през широката врата проникнаха лъчите на залеза.

Фред остана доволен от свършеното и усмихнат извади кесията си.

— Ще ви платя за цял ден — отброи той седем шилинга в ръката на Джарбо. — Не съм виждал наемен работник да свърши толкова за един ден.

Джарбо благодари и прибра монетите в джоба си.

— Обичам да се отплащам с труда си справедливо за надницата, която получавам, и за каквото и да е друго. В стаята с хамути забелязах парче хубава кожа за седла. Бих искал да си купя едно парче от нея.

— Отрежи си колкото искаш — отвърна Фред. — Жена ми вече е сготвила вечерята, затова идете с канчетата и чиниите си до задния вход. Скоро ще затварям конюшнята, защото не очаквам повече клиенти за днес.

Джереми и Джарбо взеха чиниите и канчетата си и ги отнесоха до кухненската врата на къщата. Маргарет Харисън, внушителна жена на средна възраст, напълни канчетата им с чай и щедро сипа в чиниите им грах, ориз и овнешко печено. Джереми, който имаше здрав апетит, започна да си хапва още докато носеха вечерята си към пейката до обора.

Като се нахраниха, тръгнаха по улицата към един смесен магазин. В падащия здрач улицата бе още по-многолюдна и по-шумна отколкото през деня. Джарбо се вглеждаше в тълпата боязливо, после надникна към хората в магазина преди да влязат вътре. На тезгяха купи бонбони за Джереми и няколко смокини тютюн за себе си.

На връщане, за да избегнат тълпата, заобиколиха магазина и минаха по задната уличка към двора зад конюшнята. В стаята за хамути Джарбо запали фенер, напълни и запали лулата си, а Джереми развърза одеялото си, постла го върху куп сено и се настани удобно.

Джарбо свали от един гвоздей на стената парче кожа, после отвори брезентовата си торба и извади шишето от вино, което бе намерил в гората при срещата си с Джереми. Като посмукваше от лулата си, започна да изрязва парче кожа с размера на шишето. Джереми лежеше и наблюдаваше как едрият брадат мъж реже кожата под жълтата светлина на фенера.

— Защо винаги толкова оглеждаш хората, Джарбо? — попита момчето.

Джарбо изправи гръб, извади лулата от устата си и погледна дружелюбно към Джереми.

— Какво искаш да кажеш, спътнико?

— Ти винаги оглеждаш хората наоколо много внимателно. И преди да се приближиш до някого, най-напред го изучаваш.

— Е, добре е да знаеш какви хора има около тебе, Джереми — вдигна рамене Джарбо.

Момчето кимна; знаеше, че няма да получи друг, по-малко уклончив, отговор. Джарбо подръпна от лулата си и продължи да реже кожата под погледа на Джереми. А той можеше само да се надява, че причината за предпазливостта на Джарбо — каквато и да бе тя — нямаше да им донесе неприятности. Но самият факт, че Джарбо бе така потаен, сякаш предвещаваше обратното.