Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Когато надничаше зад обора, от задния вход на къщата се подаде Фред.

— Приятелят ти е попаднал в ареста — съобщи той. — Късно снощи изпрати един човек да ми каже това.

— Какво се е случило? — задъхано попита Джереми.

— В кръчмата, в която бил снощи, станала свада — продължи Фред. — Няколко полицаи дошли да задържат златотърсачи, които копаели без разрешителни. Джарбо се опитал да спре полицаите, а и други златотърсачи му се притекли на помощ. Тогава полицаите арестували всички.

— Кога ще го пуснат, господин Харисън?

Фред въздъхна и поклати глава.

— Сигурно ще го задържат няколко дни и аз се чудя какво ще стане с работата тук. — Вдигна рамене и се отправи към вратата. — Иди си получи закуската, Джереми, и свърши каквото можеш в обора, а аз ще помисля какво да направя.

Силно разтревожен, Джереми тръгна за чинията и канчето си. Без Джарбо, макар и за кратко време, той се чувстваше изгубен и самотен.

Нямаше апетит, изяде закуската си само, за да напълни стомаха си, и се залови за работа. Непосредствената му грижа бе да не допусне Фред да си наеме друг работник на мястото на Джарбо, и затова работеше с всички сили. Тичешком донесе вода и сено в боксовете, след това започна да ги почиства. Буташе ръчната количка до купчината смет, за да я изпразни, и я връщаше обратно със слама за изчистените боксове.

По обед момчето изпитваше голяма умора, но Фред изглеждаше доволен от състоянието на конюшнята. Джереми го попита дали може да отсъства за няколко минути, за да отиде да поговори с Джарбо, и Фред добродушно кимна. Момчето получи при задния вход обеда си — хляб и сирене, които излапа набързо, докато се провираше през претъпканата с хора улица към затвора.

В ниската, тъмна сграда със зарешетени прозорци имаше нещо заплашително. Джереми предпазливо отвори вратата и влезе в мрачна канцелария, където няколко полицаи разговаряха и се смееха. Един от тях се обърна към момчето намръщено и изръмжа сърдито:

— Какво търсиш тука?

Смутен от атмосферата и отношението на полицая, Джереми преглътна нервно и отговори плахо:

— Искам да говоря с Джарбо Чарли, сър.

— Не може! — кресна полицаят. — Махай се оттук!

Джереми бързо отстъпи към вратата и я затвори зад себе си, а полицаите ехидно се закискаха. За миг момчето почувства, че на раменете му са се стоварили повече проблеми, отколкото може да носи, и сълзи избликнаха от очите му. Но по-силни от безпомощната му тъга бяха възмущението от полицаите и решимостта му да говори с Джарбо.

Момчето сви в тесния проход между затвора и публичния дом. Единственият прозорец на затвора от тази страна бе в другия край; зад решетката му вместо стъкло имаше дървен капак, който бе отворен. Над глъчката и грубия, гуляйджийски смях, който се носеше от публичния дом, макар да бе без никакви прозорци, момчето дочу мъжки гласове от затвора.

Джереми се напрегна, подскочи, хвана се за решетката и се издигна до прозореца. Видя голяма килия с около двадесетина арестанти в нея. Джарбо разговаряше с няколко души и зърна момчето, щом се подаде на прозореца.

— Джереми, момчето ми! — извика той с радост и облекчение и се приближи до прозореца. — Тревожех се за тебе, приятелю. Добре ли си?

— Да, кога ще излезеш оттук, Джарбо?

Джарбо въздъхна тъжно.

— След като дойде съдията, а това значи след още няколко дни. Ще се справиш ли дотогава?

— Мисля, че ще се справя — отвърна Джереми колебливо. — Може да измисля как да излезеш оттук по-бързо, Джарбо.

Думите му създадоха мълчаливо оживление сред хората около Джарбо, които потискаха смеха си, за да не обидят момчето. Но един мъж с кисело и злобно изражение, който стоеше прав отделно от другите, реагира по друг начин.

— Интересно е какво може да измисли един сополанко — изръмжа той презрително. — Ще трябва доста да почакаме, за да разберем.

Сипаничавото лице на Джарбо изведнъж се смръщи гневно.

— Дръж гадния си език, когато говориш за това момче! — обърна се той към човека. — Иначе ще го изскубна от гадната ти уста!

Злобарят пребледня, презрителният му израз се замени с уплаха и той се обърна на другата страна. Хората около Джарбо също решиха да защитят Джереми, като се отнесоха сериозно към думите му.

— Измисли нещо, момче — насърчи го един арестант. — Измисли как всички да излезем оттук, без да плащаме глоба.

— Да, измисли нещо — добави друг, а останалите закимаха одобрително. — Ако успееш, всички ще ти бъдем благодарни.