Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Детонация на барут в долината събуди Джереми призори на другата сутрин. Започна нов усилен ден. След закуската с булгурена каша и чай, двамата спътници продължиха чистенето на боксовете. Спряха по обяд, за да хапнат хляб и сирене, после привършиха с боксовете и се заловиха да подменят сламата върху пода в центъра на просторния обор. До края на деня бяха приключили с почистването.

Отново занесоха вечерята си на пейката до обора, а Джарбо влезе вътре за винената бутилка и кожения й калъф. През деня бе накиснал кожата във вода, и докато ядеше, я прикрепи около шишето. Наниза тънка каишка от сурова кожа през дупките, пробити предварително в краищата на калъфа и я стегна здраво.

Като се нахрани, Джереми изнесе от стаята за хамути парче кожа, голямо колкото дланта му. Проби й дупки с ножа на Джарбо и направи клуп, после му прикачи две кожени връзки, завърза ги и направи примки, които да се хващат на показалеца му; накрая събра малки камъчета.

Завъртя прашката с камъче в нея и започна да си търси прицел в здрача. Насочи прашката към дъсчица върху купчината смет и изниза една примка от показалеца си. Камъчето падна върху сметта малко над дъската. Момчето поосвободи примката, за да се изнизва по-лесно, и направи втори опит. Второто камъче изтрака силно върху дъската и я счупи.

Джарбо, който прикачаше презрамката на калъфа, се усмихна.

— Добре стреляш с прашка — похвали той момчето.

— Добре, но няколко пъти съм правил бели — отвърна Джереми и се засмя. — Стъмни се и вече трудно се вижда.

— Да — съгласи се Джарбо. Извади дървена запушалка, която бе издялкал, и я мушна в гърлото на шишето. — Но аз свърших моята работа. Ето ти шише за вода, приятелю. Когато кожата изсъхне напълно, ще прилепне хубаво към шишето.

— За мене ли го направи? — щастливо се усмихна Джереми и взе шишето.

— Че за кого? — ухили се Джарбо. — То се знае, че е за тебе. Кожата е хубава и шишето трябва да остане здраво за дълго в този калъф.

Щастлив с придобивката си, Джереми последва Джарбо в стаята за хамути. Намери в тъмнината брезентовата си торба и се канеше да прибере шишето в нея, но се отказа. Сложи го до себе си върху одеялото. Не можа да заспи, като си припомни разговора с Джарбо, когато бе намерил шишето. Чудеше се, дали в него е останало нещо от духа на друг човек. Опипа влажната кожа, сигурен, че шишето е връзка между него и някой неизвестен човек. Макар и да бе захвърлено, Джереми го ценеше много и вярваше, че то е било свързано с нещо важно за първия му собственик. Настани се удобно с ръка върху шишето и най-после заспа.

От следващия ден работата стана по-малко изморителна и по-ритмична, но все така я огласяха експлозиите в долината. След като привършеха с почистването на боксовете и центъра на обора, Джереми пълнеше кофите с вода и носеше сено за конете, а Джарбо ги чешеше и почистваше.

След работа Джарбо, наред с другите си занимания, предаваше на момчето някои умения. Джереми се плашеше от по-буйните коне, докато приятелят му не го научи как да ги успокоява. Подковите на някои бяха разхлабени и Джарбо му показа как да се сменят гвоздеите, за да се стегнат подковите върху копитата.

С надницата си двамата спътници започнаха да събират в стаята за хамути запаси от чай, брашно, сол и други необходими провизии. Джереми забеляза, че когато ходеха в смесения магазин, Джарбо вече не наблюдаваше тъй внимателно хората около него. Започна и да помага на Фред пред конюшнята, когато се събираха повече клиенти наведнъж, после взе да посещава един бар и да изпива по чаша ром понякога вечер, като обикновено се прибираше, след като момчето е заспало.

В деня на пристигането си дилижансът закъсня. Спря пред конюшнята доста късно следобед, впрегнат само с чифт уморени, запенени коне, а другите два бяха завързани отзад. Мръсният кочияш слезе от капрата и веднага се заоплаква от конете.

— Единият чифт остана без подкови — изръмжа той на Фред. — Надявам се да имаш добре подковани коне.

— Всичките тук са такива — увери го Фред. — Новият ми коняр проверява всяка подкова.

Кочияшът изръмжа отново и се обърна към пасажерите си — трима мъже и една жена, които тъкмо слизаха от дилижанса.

— Малко по-нагоре има ресторант — каза им той. — Но се нахранете само за половин час, защото трябва да наваксам закъснението си. — После се обърна към Фред. — Нося поща и други неща, както обикновено. Ще ги оставя в смесения магазин и ще се върна след няколко минути да помогна с конете.