Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Щом си тръгна капитанът, Джереми се залови за работа, съзнавайки отговорността си да поддържа двата огъня и решен да оправдае доверието на Джарбо. Като се движеше между кухнята и машинното отделение, той се убеди, че са си избрали много подходящо работно място, където едва ли някой би разпознал него и Джарбо. Бяха изолирани от работниците в града и щяха да бъдат само между хората от екипажа.

Че са в безопасност се потвърди и по време на обеда, когато екипажът се събра, за да се нахрани с яхнията, сухар и чай. Трима души от екипажа бяха бели, останалите бяха индийци и полуаборигени. Всички бяха мълчаливи, очевидно имаха причини да не говорят много за себе си и не проявиха никакво любопитство към Джарбо и Джереми.

Яхнията бе смес от ориз, грах и изсушено говеждо месо и когато всички се нахраниха, Джереми помоли готвачът да му покаже с какво да напълни тенджерата за вечерното ядене. Следобедът мина бързо. Момчето разбъркваше тенджерата от време на време и притичваше от кухнята до машинното отделение. След вечерята Джереми изми тенджерата, за да е готова за сутрешната каша, а огнярят му показа как да посипва жарта с пепел, за да бъде топло през нощта.

На другата сутрин Джереми стана пръв, стъкна огньовете и сложи тенджерата върху печката. Когато другите дойдоха на закуска, кашата и чаят бяха готови, а капитан Кини обяви, че ще започне да плаща на Джереми по два шилинга и половина на ден. Момчето се зарадва за парите, но още повече го зарадваха усмивката и одобрителното кимване на Джарбо.

Докато приготвяше обедното ядене, Джереми забеляза, че към площадката на ферибота пред къщите и чифлиците на отсрещния бряг се приближават конски впрягове. Не след дълго фериботът отнесе през реката работниците от Броукън Хил. Вечерта, когато слязоха с Джарбо в центъра на града, видяха, че страничната улица с хотелите и кръчмите е вече много по-тиха.

Първите покупки на Джарбо бяха нож, кремък и щракало за момчето. Следния път, когато влязоха в магазина, той купи на двамата по една брадвичка, а останалите пари похарчи за тютюн. След това Джарбо купуваше главно смокини тютюн, които прибираше в брезентовата си торба.

За Джереми дните се нижеха изпълнени с вече привичната работа. Докато се хранеха и в други по-свободни часове, капитан Кини обсъждаше плановете си със своя екипаж. Носеше товари за Вилкания на стотина мили по-нагоре. След като ги предаде, смяташе да продължи до началото на плавателната част на реката при Бърк, още двеста мили срещу течението. Град Бърк бе пазарен център за животновъдните ферми по хълмистото поречие на река Дарлинг, областта, от която извираха основните притоци на Дарлинг. Там възнамеряваше да натовари добитък, с който да се върне до Аделаида.

Плановете му можеха да се осъществят, ако реката не придойдеше отново, което би попречило на корабите да пътуват. Но засега нивото й оставаше непроменено и товарите бързо се прехвърлиха в складовете. В края на осмия ден, когато и последните товари за Менайнди бяха свалени, капитанът се развесели и каза, че на другия ден ще отплава за Вилкания.

И настроението на Джереми бе повишено тази вечер. Речният кораб му бе станал като дом, тук бе научил много неща за плаването по реката, но въпреки това очакваше с нетърпение да продължи на запад с Джарбо. Отидоха до един магазин в града, където Джарбо, след като отдели пари за таксата на ферибота, изхарчи остатъка от надниците им за тютюн и сладкиши за момчето.

На следната сутрин се сбогуваха с капитана и екипажа и се отправиха по кея към пристана на ферибота. Няколко души вече чакаха там, загърнати в дебели палта, и трепереха от ледения вятър, който духаше откъм реката, фериботът се връщаше от отсрещния бряг с четири каруци и десетина пътника. Един от чакащите каза, че хората на ферибота идват от Броукън Хил, за да купят провизии от складовете и да ги отнесат обратно в миньорското селище.

Когато фериботът достигна до талвега на реката, Джарбо спря да разговаря и се загледа втренчено в хората върху приближаващия се плавателен съд.

— Познавам двама от пътниците — прошепна той. — Спомням си ги добре.

— От тези, които си заловил ли са? — попита разтревожен Джереми.

Джарбо кимна смръщен. Той и Джереми бързо вдигнаха багажа си и се отдалечиха от кея. Момчето продължаваше да гледа неспокойно към хората във ферибота. След миг разбра кои са освободените каторжници. Единият от тях сръга другия, посочи му Джарбо и двамата впериха очи в него. Познаха го и заговориха гневно, а останалите пътници се събраха около тях, за да слушат.