Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Забеляза, че куршумите удрят ниско, отнасяха кора от дърветата на височината на седлото му и Джереми разбра, че се стремят да улучат коня му. Жестокостта на преследвачите събуди у него гняв и той реши, че ще е по-добре да се бие с тях, отколкото да се мъчи да ги надбяга. След един завой излезе на дълга, права отсечка и пришпори коня си, който се понесе с лудо чаткащи копита.

Когато Джереми бе на около трийсет метра от следващия завой, стрелбата по него се поднови. Пистолетите гърмяха, куршумите ровеха пръстта, събаряха листа от дърветата и свистяха през въздуха около Джереми. Конят му бързо взе завоя и стрелбата замря. Джереми опъна юздите и щом конят спря, скочи на земята и завърза бегача си за едно младо дърво край пътя. Извади пистолета си и се върна към завоя, където застана на място вън от полезрението на преследвачите. Заслуша се в чаткането на копитата. Когато прецени, че ездачите са на около петдесет метра, Джереми се подаде иззад завоя, прицели се и стреля.

Това свари преследвачите напълно неподготвени. Двамина успяха да насочат пистолетите си и един куршум закачи периферията на шапката на Джереми, но той не обърна никакво внимание и продължи да стреля. Вторият му изстрел свали един преследвач от седлото, а третият пресрещна друг, чийто кон продължаваше да тича. Останалите двама скочиха на земята и се скриха в шубраците от двете страни на пътя.

Четирите коня подминаха Джереми, който отвърза своя бегач и го възседна. На известно разстояние четирите коня, останали без ездачи, тръгнаха бавно, дишайки тежко. Като ги настигна, Джереми се наведе и хвана поводите им. Един километър по-надолу край пътя имаше пасище, където пасяха коне и добитък. Джереми отвори портата, пусна четирите коня в пасището и продължи нататък.

На известни интервали се отклоняваха тесни пътища, които водеха към пасища и ферми. Джереми прецени, че трябва да влезе в Сидни от запад, и когато стигна до по-широк път, сви по него. Той минаваше през Кампдън парк, където лозя, овощни и зеленчукови градини и хиляди декари пасища се простираха зад огромна тухлена сграда в грегориански стил.

Пътят се вля в широко поле, което отиваше към югозападния край на Сидни. От предградията към центъра на града движението ставаше все по-оживено и последните километри се сториха на Джереми безконечни. Изгарящ от нетърпение, той се промъкваше между превозните средства, конят му набираше скорост за малко, за да тръгне с бавен ход след миг поради голямото задръстване. Най-сетне се показа Кингс Крос.

Зад един прозорец стоеше на пост стажант, чиито очи се разшириха от радост и вълнение, щом зърна Джереми. Младият човек се отдръпна от прозореца и гръмко се провикна, а Мортън и Джеймс Хаслет, още по-развълнувани, посрещнаха Джереми на входа. Двамата говореха в един глас и питаха дали носи разписка от минния надзирател. Джереми извади подписания списък, разтвори мушамата, в която бе увит и го подаде на Джеймс.

Служителките в кантората се скупчиха наоколо и напрегнато наблюдаваха Джеймс, докато разгъваше и проверяваше разписката. Мортън се обърна към Джереми и радостта му помръкна.

— Пътуването ти трябва да е било ужасно, сине — продума загрижено. — Изглежда, че не си почивал от много дни.

— Документът за фермата Тибубъра е в ръката ми, и като си отспя една нощ, ще се оправя — увери го Джереми. — Колко е часът?

Мортън извади часовника си и вдигна капака му.

— Почти два и половина, значи ще успеем, но няма време за губене. Разписката редовна ли е, Джеймс?

— Напълно — отвърна Джеймс, прибра я в джоба си и подаде един чек. — За тази сума се уговорихме и се надявам, че имате останалите пари на ръка. Ще ми достави удоволствие да присъствам при завършека на сделката, затова, ако не възразявате, ще ви придружа до Кредитна банка.

Мортън кимна, извади друг чек и прибра двата заедно, усмихнат и с дълбоко задоволство.

— Аз самият ще изпитам огромно удоволствие и ще ми е приятно да ме придружиш. Ще идем пеша, защото е само на две пресечки оттук, а уличното движение днес е много натоварено.

Служителите от кантората помогнаха на двамата мъже да облекат палтата си, подадоха им шапките и бастуните, а Джереми последва баща си и Джеймс. Мортън попита за майка си и за пътуването, а Джереми разказа с няколко думи какво се е случило. Джеймс забеляза, че Крийви не бе пожалил пари и усилия, за да осъществи плана си и да заграби фермата Тибубъра.

— И все пак се провали — добави Джеймс. — Това ще покаже на всички, че Крийви не е непобедим. Страшно ми се иска да видя физиономията му, когато той самият го разбере.