Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Зловонието бе нетърпимо, Мортън се смръщи отвратен и посочи вратата.

— Ние си свършихме работата — каза той. — Да тръгваме и да оставим това тук на Моул.

Напуснаха банката и тръгнаха обратно към Кингс Крос, като разискваха необикновеното събитие, на което бяха станали свидетели. Мортън не се интересуваше толкова какво го бе причинило, колкото до какви резултати щеше да доведе.

— Не се радвам на ничия смърт — каза той. — Но животът в Сидни без него ще е много по-добър. По-лоша напаст не би могла да ни връхлети.

— Така е — съгласи се Джеймс. — Сега можем да си гледаме работата, без да се боим, че той ни крои някакъв заговор. За някои, разбира се, ще бъде трудно да възстановяват загубеното, особено за вас, сър Мортън.

— Бързо ще го възстановим — увери го Мортън. — Общият икономически климат изглежда се подобрява и очаквам благоприятно развитие. — Усмихна се и се обърна към Джереми. — Сега Бенджамин и Бевърли ще могат да се върнат в Сидни. Щом стигнем до кантората, ще те изпратя с каретата вкъщи, за да си починеш. След това ще напиша писмо до Бенджамин, за да замине по първия параход от Сидни за Окланд. Той и Бевърли би трябвало да пристигнат тук след няколко дни.

Джереми се усмихна щастлив и каза, че очаква с нетърпение да се види отново с несъщия си брат.

— Сигурен съм, че ще бъде голямо облекчение за Бенджамин и Бевърли да не са принудени да се крият и да бъдат потайни — добави той. — Освен това ще могат да се оженят тук. Колкото до Крийви, чудя се от какво е страдал. Никога не съм чувал за подобна болест.

— Нито пък аз — отвърна Мортън и вдигна рамене. — Не знам дали е страдал от определена болест или по-скоро става дума за отдавнашно общо болезнено състояние, което естествено е достигнало до своя край. Няма нужда да си лекар, за да разбереш, че човек с такъв вид определено не е здрав.

Джереми кимна, но обяснението не му се стори убедително. Спомни си за костния амулет и се питаше дали бе възможно той да е предизвикал ужасното състояние на Крийви и смъртта му. В този момент, посред бял ден, когато свръхестественото изглежда най-малко вероятно, Джереми бе по-малко скептичен от когато и да било.

— Къде ще отидеш, след като посетиш фермата Тибубъра? — попита Бенджамин Тавиш. — Пак ли ще тръгнеш да търсиш див добитък?

Джереми поклати глава и пристегна ремъка на седлото си.

— Не, преди да дойдем в Сидни, Фиона и аз бяхме решили да хвърлим поглед върху западната част на Куинсланд, тъй че ще идем там. Засега имаме достатъчно пари и не е необходимо да търсим диви стада, освен ако не ни се прииска.

— Това, което всъщност ме интересува, е кога ти и Фиона бихте могли да се върнете в Сидни, за да ни погостувате. Ние с Бевърли едва успяхме да се запознаем с вас. Иска ни се да вярваме, че ще можем да прекараме по-дълго време с вас.

Джереми се колебаеше как да отговори. Тази тема бе възниквала няколко пъти през последните дни в разговорите му с Бенджамин и Джереми винаги бе изпитвал затруднение да навлезе по-дълбоко в нея. За Бенджамин Пустошта бе просто някаква далечна област, която бе убеден, че няма да му хареса. Не можеше да разбере как някой изобщо би могъл да чувства силно влечение към нея, да вижда в Пустошта начин на живот, да търси в нея смисъл на съществуването си.

— Не можем да обещаем точно кога ще се върнем — каза Джереми, — но ще дойдем. Когато сме отново тук, ще можем да прекараме повече време заедно.

Бенджамин кимна, не бе доволен от отговора, но го прие. Разговаряха в конюшнята, където Джереми оседлаваше своя и Фиониния кон за предстоящото им заминаване. В задната част на конюшнята Бъги бъбреше с коняря и помощника му, а Фиона говореше с Бевърли, Катерин и Юдора във вътрешния двор пред конюшнята.

През последните няколко дни Джереми бе чувствал по-осезаемо, отколкото в детските си години, че Бенджамин е негов по-голям брат, и се бе привързал към него и към красивата му жена. Те внезапно бяха станали собственици на огромно състояние, защото Бевърли бе единственият наследник на Крийви. Първата им задача бе да възмездят всички, които бяха пострадали от Крийви, и Бенджамин още се мъчеше да разплете сложната плетеница на неговите дела.

Сега Бенджамин повдигна друг въпрос, който изпълваше Джереми със смесени чувства, откакто се бе върнал в Броукън Хил.

— Доста преди датата, определена за раждането на бебето ви, трябва да бъдете в град, където има добър лекар — съветваше го Бенджамин. — Нашето бебе се роди почти без предупредителни симптоми.