Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Фиона и аз сме говорили за това — отвърна Джереми. — Естествено, много се радвам, че ще имаме дете, но раждането винаги крие опасности за майката. Фиона ги подценява, но не и аз. Затова се вълнувам повече за нейното здраве и повече държа да бъдем близо до лекар, отколкото самата тя.

— Изглежда, че всички жени са такива — забеляза Бенджамин с известно учудване. — Те като че ли са надарени с повече кураж и ако мъжете трябваше да раждат, навярно на света щеше да има много малко хора. — Засмя се и поклати глава. — Бевърли и в други отношения е по-смела от мен. В Окланд, когато дойде време да кажем на пастора истинските си имена и да го помолим да ни венчае, аз нямах кураж да се явя пред него.

— Бевърли ли трябваше да го стори? — засмя се Джереми.

— В известен смисъл, да. Тя поговорила насаме с жената на пастора, която казала на съпруга си. Той прояви разбиране, венчахме се тихо и набързо, без предварително оповестяване в църквата.

И двамата се засмяха, докато Джереми поставяше седлото върху коня на Фиона. Бенджамин надникна навън, като чу приближаването на карета, която мина по алеята и спря във вътрешния двор.

— Ето го сър Мортън и лейди Керик. Идват да ви изпратят, Джереми. Знаеш ли, че никой не е претърпял по-големи финансови загуби заради злодеянията на Крийви, отколкото сър Мортън, но той отказва да вземе дори и петак. Аз настоях и се мъчех да го убедя, докато той ме прекъсна много рязко. Всичките ми доводи останаха безполезни.

— Той е горд човек — потвърди Джереми. — Има собствено място в живота и предпочита сам и със своите методи да се грижи за работата си.

— Вярно е — съгласи се Бенджамин. — В това отношение ти изглежда доста приличаш на него. Когато намериш своето място в живота, обзалагам се, че ще бъдеш също като него.

Джереми закопча ремъците на седлото и се усмихна. Изпитваше дълбоко уважение и обич към баща си и му бе приятно да мисли, че притежава някои от неговите качества. Отвън се дочу оживен разговор, когато Мортън и Джулия слязоха от каретата. След миг Мортън остави Джулия при жените и влезе в конюшнята.

Той подаде на Джереми пакет в мушамен плик и се поздрави с двамата братя.

— Това са писма за Тибубъра — обясни Мортън. — Снощи пристигна параход с поща от Англия. Пратих един стажант да прибере пощата за фермата, защото по тебе ще стигне по-бързо. Едно от писмата изглежда, че е от брокер на вълнената борса.

— Може да съдържа добри новини за постъпленията в банковата сметка на фермата — предположи Джереми и прибра пакета в торбата зад седлото си. — Ако е така, малко са закъснели, защото добрите новини бяха нужни на баба по-рано.

Мортън се засмя и изрази съгласието си.

— Да, мисля, че новините са точно такива, Джереми. Всички новини, свързани с бизнеса в Англия, сега са много добри. Изглежда, че пазарът на вълна отново е в подем. — Мортън се обърна към Бенджамин: — Говорих с човека, който купи от мен онази къща на Грейс стрийт. Съгласен е да я продаде. Смята да иска по-голяма сума, отколкото изплати на мене, но каза, че ще я даде на приемлива цена.

— Отлично! — възкликна радостно Бенджамин. — Това е отлично, сър Мортън. Бевърли и аз искаме да живеем в тази къща. Както ви казах, не желаех да се обърна лично към собственика, защото не го познавам, и съм ви много благодарен, че го сторихте вместо мен. Няма да промени решението си, нали?

Мортън увери Бенджамин, че човекът ще му продаде къщата, а Джереми слушаше разговора им, докато нареждаше багажа си. На няколко пъти Бенджамин и Бевърли бяха споменали, че искат да живеят точно в тази къща, което му се струваше странно. Тя бе в съседство с друга къща, която вече притежаваха, защото Бевърли я бе наследила от Крийви.

Като пое поводите, Джереми извика Бъги и изведе конете навън. Мортън и Бенджамин го последваха.

— Няма да стигнете далече днес, Джереми — забеляза Мортън. — Наближава пладне, а дните са все още къси.

— Да, днес ще стигнем само до Пенрит, татко. Нямаме особено бърза работа. След онова пътуване до Броукън Хил, сега искам да се движим спокойно и с удоволствие.

Мортън се засмя, но след това заговори сериозно.

— Сине, ако се опитам да ти благодаря за онова, което свърши при предишното си пътуване, ще трябва да те задържа цяла седмица и пак няма да съм ти благодарил достатъчно. Ще ти кажа само, че ще бъда вечно признателен за това, както и за факта, че имам син като тебе. И много те моля да дойдете пак и да ни гостувате, когато ви е възможно.