Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Така е — отвърна Джейк. — Печалбите от ферибота сега са каквито бяха по-рано, но собственикът му притежава и пристани и лодки, така че печели добре, макар да не е много щедър с надниците.

Джереми слушаше с усмивка, а Джейк продължаваше да говори за реката. Казваше, че дори когато е най-плитка през лятото, цветът й бил същият като сега. Водата винаги имала кален цвят, затова се шегували, че е единствената река на света, която тече с дъното нагоре.

Фериботът се приближи до отсрещния бряг и Джейк умело го спря. Джереми и спътниците му изведоха конете, възседнаха ги и тръгнаха по стръмния бряг, махайки за сбогом на Джейк, който вече връщаше ферибота обратно.

Като изкачиха стръмнината, тримата спътници поеха по пътя на запад. На забележката на Фиона, че този път е доста отдалечен от главния за фермата Тибубъра, Джереми отговори, че главният път е бил прокаран върху първоначално придобита земя, а земите на запад от старите граници на имението до река Дарлинг са били купени по-късно.

— Същото са направили и собствениците на Уаямба — добави той. — Така не само са осигурили повече пасища за овцете, но са предотвратили възможността на западния бряг на реката да се основат други ферми и да нарушават територията на Тибубъра и Уаямба.

— Това не е изключено — каза Фиона. — Допълнително закупената земя е достатъчно голяма, за да изникнат още няколко ферми. Отдавна съм чувала, че размерите на Уаямба и Тибубъра трудно могат да се обрисуват с думи.

Джереми бе съгласен с това и изтъкна, че пътуването му с овцете и каруците през фермата Уаямба му е отнело няколко дни. Продължиха да разговарят, докато се отдалечаваха от реката. Когато тя и градът останаха зад хоризонта, околността отново им напомни за дълбоката пустош, за безкрайните далечни простори. Пътят се точеше през грамадни пространства с обрасли в храсталак хълмове, пасища и пръснати сред тях евкалиптови и други гори.

По залез спряха да лагеруват край няколко полуизсъхнали каучукови дървета и продължиха пътя си рано на другата сутрин. Слънцето изгря, приятната му топлина прогони нощния хлад и събуди новия пролетен ден, изпълнен със забързани животни и пърхащи птици. Тримата спътници стигнаха до чемшировата гора в подножието на Голата планина и свърнаха по пътя, който пресичаше планината и продължаваше на север през имението Тибубъра.

На хребета на планината спряха конете си, за да погледат огромната овцевъдна ферма, която стигаше до далечните хоризонти в три посоки. Бе тъй обширна, че в различните й райони времето не бе еднакво. Към отдалечените кошари на северозапад валеше дъжд, на други места разкъсани облаци хвърляха по земята движещи се сенки, а далнините на юг и на изток блестяха огрени от слънце. Джереми отново изпита странното усещане, че тези простори са му познати, а Фиона гледаше захласната и с благоговение.

Гледката направи огромно впечатление и на Бъги, изпъкналите му очи се разшириха и той заклати глава от възторг.

— Никога не съм виждал такава хубава паша за стадата в Пустошта — възкликна той. — Тук могат да се отглеждат стотици хиляди овце. Това сякаш не е ферма, а цял щат.

— Наистина — съгласи се Фиона. — Едва сега разбирам какъв риск е поела баба ти с ипотеката, Джереми, и се чудя как е издържала на огромното напрежение.

— Да, и тя все още живее в това напрежение — откликна Джереми. — При последния ни разговор изглеждаше уверена, че ще стигна до Сидни навреме. Но не знам дали наистина е била убедена, защото е трудно да се разгадаят мислите й. Във всеки случай, скоро ще научи каква е била развръзката.

Фиона се усмихна и дръпна юздите. Продължиха да яздят през планината, после се спуснаха надолу по широкия отъпкан път през фермата. В очакване на стригането, стадата бяха докарани по-близо, отколкото при първото преминаване на Джереми. Сега той ги виждаше ту тук, ту там в далечината, докато препускаше със спътниците си през вълнистия терен по хълмовете, обрасли с храсти и дребни евкалиптови дървета и през просторни долини, където вятърът къдреше високите треви.

Показа се долината, където Джереми по-рано бе срещнал Айзак Логан. Пастирът и сега беше там с друго стадо. Щом видя тримата ездачи, Айзак остави овцете на ратая и се впусна в галоп към пътя. Джереми му представи Фиона, на която пастирът вдигна шапка, и Бъги, с когото си кимнаха. След това Айзак побърза да запита дали Джереми е стигнал навреме до Сидни.

Брадатият пастир извика от радост, като чу отговора.