Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Поеха по мокрия път, конете газеха в локви, но дъждът бе много слаб. След около два часа Джереми разбра, че са стигнали до кошарите Динго, защото видя дългата долина, за която му бе споменал Айзак. Край пътя имаше наредени в кръгове и почернели от огъня камъни на места, където очевидно често бяха лагерували хора.

Дъждът вече едва ръмеше и след малко съвсем спря. Към обед дърветата и храстите се разредиха в подножието на дълъг, бавно издигащ се склон, обрасъл със спинифекс. Джереми се взираше жадно напред, защото интуитивно чувстваше, че главните кошари ще са сред ливадите от другата страна на склона.

Друг червен ястреб — а може да беше и същият — прелетя над главите им и се понесе над пътя пред ездачите. После се издигна нагоре и литна на запад, бързо размахвайки крила. След миг се превърна в точка сред облачното небе и напълно изчезна. Бъги промърмори, че ястребът сигурно се е спуснал надолу за някаква плячка, но не е успял да я клъвне. Джереми се съгласи с кимване на глава, макар да не бе видял нито змия, нито някакво дребно животинче по пътя.

Продължиха да яздят нагоре по невидимата следа, оставена от ястреба. На върха на възвишението спряха рязко, когато пред погледите им се показаха главните кошари. Фиона и Бъги възторжено възкликнаха, но Джереми мълчеше потресен. В гърдите му бушуваха бурни чувства и внезапно прозрение.

Главните кошари се различаваха от останалите също толкова, колкото Тибубъра се различаваше от другите ферми. Склонът се спускаше към огромна долина, през чийто център минаваше обграден от дървета поток. Фермерската къща бе издигната на хълм пред потока. От едната страна на хълма се намираха стригачницата и кошарите, складовете, жилищните сгради, готварницата и други постройки на фермерския комплекс. От другата му страна се простираха цветни овощни градини, край потока бяха наредени къщите на женените пастири, а още по-нататък се виждаше едно аборигенско село.

Най-силно бе впечатлението от фермерската къща. Изникнала внезапно от далечната пустош, тя поразяваше най-напред с вида си. Беше триетажна каменна сграда, заобиколена от красиви градини, и като се изключат колоните на входния портал, не бе украсена с никакви архитектурни детайли. Огромните й размери и правите семпли линии я обграждаха с атмосфера на власт и сила. Къщата доминираше над безбрежните простори наоколо като величествен каменен страж, застанал на хълма.

Изправен пред тази гледка, Джереми отново изпита вълнението от съня, който му се бе явил два пъти в земите на фермата. Целият низ от събития в живота му сякаш го бе водил неизбежно към това място и към този миг. Вътрешното удовлетворение по време на това пътуване бе изникнало от дълбините на душата му, защото някъде в подсъзнанието си от самото начало бе знаел къде отива; чувството, че вижда нещо познато, бе всъщност чувство, че се завръща у дома. Това бе истинското му завръщане.

— Какво великолепие, Джереми — промълви Фиона с благоговение. — Тук е тъй различно от другите ферми с разхвърляните им безразборно бараки и навеси. Но не само по външен вид, тук има нещо… — Гласът й замря, защото не можеше да намери подходящи думи и Фиона въздъхна с възхищение. — Да попаднеш на такова място тъй далеч в Голямата пустош, е истинско чудо. Джереми, нека да останем тук известно време.

Джереми остана безмълвен, обзет от учудване и радост. След няколко мига се обърна към Фиона:

— Не, нека останем тук завинаги, скъпа моя. Нека прекараме тук останалата част от живота си.

— Това ли е мястото, което си търсил? — извика Фиона щастлива. — Търсил си фермата Тибубъра, без сам да го знаеш, така ли е?

Джереми повдигна рамене, загледан в къщата.

— В известен смисъл може би съм го знаел, без да го осъзнавам напълно — отвърна той. — Но мисля, че баба ми го е знаела, затова поиска да дойда тук.

— И да си го знаел, и да не си — обади се весело Бъги, — аз съм страшно доволен. Готов съм да дам почивка на уморените си крака, а по-хубаво място от това не съм виждал в живота си.

— Тук винаги ще бъдеш у дома си, Бъги — увери го Джереми. — Ще имаш дом, в който ще можеш да правиш каквото поискаш.

Изпъкналите очи на стареца светнаха от радост, той се засмя до уши и кимна. Джереми и Фиона се погледнаха усмихнати щастливо и подкараха конете надолу. Някой от пастирите ги бе забелязал и започна да бие камбаната на фермата, за да възвести пристигането на пътниците.

Чистият, мелодичен звън на камбаната се понесе надалече. В същото време природните сили сякаш се съюзиха, за да ознаменуват този миг с чудна красота. Облаците се разкъсаха, огромна сияйна дъга се изви над долината и обагри светлите проблясъци в многоцветието си. Подобно слънчеви лъчи, проникнали през стъклопис, те огряваха долината, която заприлича на огромна катедрала, чийто олтар бе къщата на хълма.