Аарон Флетчър - Дългото завръщане

— Аз също, но едва ли ще ни се удаде — каза Мортън.

— Така е — съгласи се Джеймс. — Не се е вестявал от седмици в Търговската борса и по другите места, които обикновено посещава.

— Къде е той? — запита Джереми.

Мортън вдигна рамене и поклати глава.

— Предполагам, че си е вкъщи, Джереми. Чувам, че е в града, но не съм го виждал почти от твоето заминаване с мама. — Посочи с бастуна си и се засмя. — Ето Невин Моул, управителят на банката, а него срещам по-често, отколкото бих искал. Но сега изглежда, че той би предпочел да не ни вижда.

Джеймс се разсмя от сърце и се съгласи, а Джереми погледна човека, когото Мортън бе посочил. Гологлав, с пардесю, той стоеше пред входа на голямата банкова сграда. Очевидно наблюдаваше улицата в очакване да стане време да затворят банката, подобно на стажанта, който бе наблюдавал улицата по тъкмо противоположна причина. Дребен и слаб, с близки едно до друго очи и с изострени черти на лицето, Моул се смръщи и влезе вътре.

Миг по-късно Мортън и Джеймс, следвани от Джереми, също влязоха в банката. Първото нещо, което Джереми забеляза, бе някаква неприятна миризма. След това му направи впечатление, че в обширната зала цари тишина. Нямаше клиенти, но касиерите седяха зад решетките на гишетата в дъното на залата, а други служители седяха по бюрата си зад преградката от едната страна на залата, но всички мълчаха или се движеха безшумно.

Мортън и Джеймс замръзнаха и спряха на място тъй внезапно, че Джереми едва не се блъсна в тях. Чак тогава забеляза Крийви, огромното му туловище излизаше извън седалката на стол, поставен от другата страна на залата. Той бе източникът на миризмата и причината за напрегнатата тишина, а служителите се стараеха да се държат така, сякаш не подушваха миризмата, нито виждаха нещо необичайно.

Крийви изглежда страдаше от отвратителна, злокачествена болест. Беше подут и с червени петна по лицето, някои от които се бяха превърнали в открити рани. Пудрата, с която се бе опитал да прикрие раните, ги правеше още по-отблъскващи и образуваше струпеи над гъстата течност, изтичаща от тях. Крийви носеше ленени ръкавици, просмукани от засъхваща жълтеникава течност, което показваше, че и по ръцете му има язви. Острата зловонна миризма на разложение, която се излъчваше от него бе непоносима.

Крийви бе неподвижен, само очите му шареха и излъчваха омраза като гледаше Джереми и другите двама мъже. Няколко мига Мортън и Джеймс останаха вцепенени при вида на Крийви, после Мортън се приближи до преградата пред бюрата на чиновниците, извади чековете и повика с пръст управителя на банката.

— Ето, Моул. С тези чекове изплащам ипотечния заем за фермата Тибубъра — изцяло и в срок.

Управителят неохотно се приближи, смръщен от недоволство. Огледа чековете внимателно и се обърна към Крийви.

— Всичко изглежда напълно редовно, господин Крийви — каза той, сякаш се извиняваше.

Огромният мъж остана все така неподвижен, но малките му очи блестяха от ярост. Измина една минута, в която Моул пристъпваше притеснено от крак на крак, избягвайки погледа на Крийви. Мортън почука нетърпеливо.

— Донеси ипотечната полица и документите за собственост на имота, Моул! Нямам намерение да си губя времето тук!

Управителят на банката отиде до края на залата и влезе в кабинета за поверителни материали, откъдето се върна с папка, която съдържаше нотариални актове и ипотечната полица. Мортън взе папката, прегледа я и подаде документите за собственост на Джереми.

Единият бе стар пергаментов документ с официални печати. Той бе удостоверение за неограничена поземлена собственост, подписано лично от губернатора на Дарлинг, а не от комисионер по имотите. Вторият бе нотариален акт за покупка на земите западно от първоначалните граници на имението чак до река Дарлинг. Джереми сгъна документите и ги прибра внимателно в джоба си. Мортън приключи с проучването на ипотечната полица и я прибра в своя джоб, като побутна чековете към Моул.

Силен шум зад гърба на Джереми разтърси залата и всички се обърнаха да видят какво е станало. Крийви бе паднал от стола и лежеше обърнат настрана — огромна, безформена маса от плът. Моул извика ужасен, спусна се през залата към Крийви, като викаше на чиновниците:

— Доведете лекар! Лекар! Бързо, бързо!

Двама от чиновниците изтичаха навън, Моул, наведен над Крийви, чупеше пръсти притеснен. Джереми обаче виждаше, че е безсмислено да се води лекар. Очите на Крийви бяха отворени, но изцъклени и безжизнени. Мортън и Джеймс гледаха изумени и тихо коментираха факта, че Крийви внезапно бе паднал мъртъв.