Аарон Флетчър - Дългото завръщане

Няколко часа преди разсъмване на последния ден Джереми пристигна в странноприемницата Белуедър Ин. Съненият помощник-коняр му помогна да оседлае нови коне и Джереми премина през тъмните тихи улици на Батхърст. Внимателно огледа кой път трябва да хване на кръстовището в началото на предпланините, защото при силната умора не се доверяваше на чувството си за разстояние и посока. Пътят стана по-стръмен, когато заизвива през планината.

Леденият дъх на зимата още се чувстваше на по-голяма височина, а поради умората Джереми усещаше студа по-силно и пристегна кожуха си. На зазоряване стигна до върха на планината. Конете поеха в галоп, а часовете летяха като минути, докато Джереми се спускаше по източните склонове.

Пресече равнината Иму в ранното утро с надеждата, че ще успее да хване обедния влак в Пенрит. Караше в равномерен галоп, като заобикаляше по-бавни ездачи и коли. Копитата на конете му отекнаха по моста над река Нипиан и Джереми пое краткия път за Пенрит. Ала разочарован намали ход, когато се показа гарата, защото на платформата нямаше никакъв влак.

Разочарованието и притеснението го накараха да забрави за умората си. Ако вече минаваше един часа, щеше да е невъзможно да стигне преди три до Сидни.

Запъхтените коне препускаха по улиците към странноприемницата Нипиан Ин, когато Джереми зърна Бъги пред конюшнята.

Бъги подскочи с възторжен вик, но замлъкна и поклати съчувствено глава като огледа Джереми.

— А-а, вижда се, че пътуването е било много изморително — забеляза Бъги.

— Не беше от най-лесните — съгласи се кисело Джереми и скочи от седлото. — Преди колко време замина влакът, Бъги?

— От три дни не е пристигал влак. По неизвестни причини част от релсите при Парамата били повредени и още не са ги поправили — отвърна Бъги.

Джереми знаеше каква е причината и си припомни предупреждението на баба си. Влаковете са били спрени от наемници на Крийви, които сега го очакват някъде в засада по шосето за Сидни.

— Знаеш ли колко е часът? — попита Джереми.

— Да, една-две минути след пладне — отговори Бъги. — Постоянно влизах в чакалнята на странноприемницата, за да гледам часовника и току-що видях, че е дванайсет без няколко минути. Аз ще се погрижа за багажа ти, Джереми. Довел съм някои от нашите коне от Сидни, в конюшнята са. Между тях е твоят млад кон.

Джереми кимна доволен. Неговият кон бе силен и бърз. Поведе изморените животни към конюшнята, а Бъги бързаше пред него, за да изведе коня му. Джереми бързо прехвърли седлото върху собствения си кон, изведе го навън и се впусна по улицата.

Пресече главното шосе и се насочи към гъстата гора до реката, за да потърси пътя, за който бе споменала баба му. Откри го между края на гората и една ограда, която я делеше от голямо наклонено пасище вляво. Беше тесен, малко по-широк от пътека, минаваше край гората и продължаваше надолу по течението на реката.

Едва поел по този път, Джереми забеляза, че в пасището, на стотина метра от него, има човек. Седеше някак необичайно сред храстите до кичур дървета и придържаше нещо до лицето си. Като измина известно разстояние, вече под нов ъгъл, Джереми можа да види човека по-ясно. Забеляза, че храстите го прикриват така, че да не бъде забелязан от главното шосе, което той наблюдаваше през морски далекоглед.

Измежду дърветата излезе втори човек, който посочи към Джереми, и първият рязко обърна далекогледа си, после скочи на крака и двамата наблюдатели се шмугнаха в дърветата. Джереми дръпна юздите, пришпори коня си и се понесе в галоп. В същия миг четирима ездачи излязоха измежду дърветата и се насочиха към пътя, който криволичеше между дърветата, затова Джереми виждаше ездачите от време на време. Оградата на пасището ги забави. Двамина слязоха от конете си, за да съборят част от оградата и Джереми имаше вече няколкостотин метра преднина, когато конниците се понесоха по пътя след него. Разстоянието обаче се скъсяваше, защото четиримата биеха безмилостно животните, за да бягат по-бързо.

Когато разстоянието се намали до около триста метра, преследвачите започнаха да стрелят с пистолети, щом Джереми се явеше пред погледите им. Стреляха напосоки и поради бързото движение на конете, прицелът им бе неточен, куршумите се забиваха в земята и в дърветата на няколко метра от Джереми. Той знаеше, че неговият силен кон ще надбяга техните, но преследвачите продължаваха да шибат животните без жал, а куршумите им почнаха да се сипят в шубраците по-близо до Джереми.