Аарон Флетчър - Дългото завръщане

С пистолет в ръка, Джереми продължи да се движи тихо към конете, а Елизабет извика:

— Къде си, Джереми?

— Тук съм — отвърна той.

Преди да бе отговорил, прокънтяха копита и един кон прелетя в галоп.

— Проклет да е! — с отвращение изръмжа Елизабет. — Можех да го пратя на оня свят, но го помислих за тебе, Джереми.

Той се ориентира по гласа й в оредялата мъгла и я намери край конете.

— Мисля, че застреляхме общо петима — каза Джереми.

— И по моята сметка е така — съгласи се Елизабет. — Най-добре е сега да успокоим нашите хора, че всичко свърши. — Обърна се към поляната и се провикна: — Хари!

— Да, госпожо Гарити — обади й се някой.

— Елате насам да разчистим наоколо!

Мъглата се оттегляше, като оставяше тук-там отделни редки вълма. В горичката навлязоха много хора, защото двадесетина пастири и ратаи придружаваха каруците. Между дърветата пристъпваше бързо и Александра, погледна Джереми, после Елизабет и видимо се успокои, като видя, че и двамата са невредими. Пастири и ратаи оглеждаха петте трупа, пръснати между стволовете.

— Ние трябваше да се мобилизираме по-бързо — виновно промърмори Айзак Логан и другарите му се съгласиха. — Бяхме прекалено бавни и изобщо не ви помогнахме.

— Не се упреквай, Айзак — успокои го Елизабет. — Джереми изхвърча от лагера и беше по петите им, докато аз още се чудех какво става. Този младеж е също като стария Пат Гарити — никой не може да го изненада. А пък не вярвах, че ще срещна втори път в живота си мъж като Пат Гарити. Хари, ти заедно с още един пастир натоварете труповете върху ония коне и идете да ги хвърлите в реката. Александра, бих ти дала мое стадо, което да замени разпръснатото, но на доста километри наоколо нямам стада. По-бързо ще бъде да се събере твоето.

Александра кимна примирено и всички тръгнаха обратно към лагера. Само двамата пастири поведоха конете към труповете. Джереми бързо се отправи през дърветата към поляната — искаше да се отдалечи час по-скоро от миризмата на барут и сцената, разиграла се в горичката. Гневът му бе преминал и сега нападателите за него вече не бяха врагове, а нещастници, изпълнявали волята на безмилостен и зъл човек.

След като прекратиха мъките на пръснатите наоколо ранени овце, ратаите, които се грижеха за резервните коне, останаха в лагера заедно с Александра, а всички други оседлаха конете си и се впуснаха да търсят изгубеното стадо. Овцете бяха пробягали километри във все по-разширяващ се около заграждението кръг. Притеснен от забавянето, Джереми не обръщаше внимание как се организира търсенето, докато се намериха първите овце. Тогава осъзна, че пастирите от Тибубъра автоматично бяха очаквали указания от него и че той несъзнателно бе поел ръководството.

Преди да се изтощят и да спрат да тичат, овцете се бяха пръснали на огромно разстояние. Елизабет и нейните пастири поеха в една посока, а Джереми водеше издирването в друга, като посочваше къде трябва да се търси. До края на деня повече от две хиляди овце бяха намерени и върнати в лагера. По време на вечерята говореха най-много за способността на Джереми да открива овцете, но неговата единствена мисъл бе, че на календара му са останали само десет резки.

На разсъмване продължиха с издирването и до следобеда бяха върнати още три хиляди овце, другите оставиха да подивеят. Впрегнаха конете в каруците и подкараха стадото на юг, като до мръкване се придвижиха с още няколко километра. На следващата сутрин, щом потеглиха, Джереми изпрати един пастир да избърза напред и да предупреди надзирателя на мината, че овцете и хранителните запаси пристигат.

След още два дни се видя краят на пътуването. Гледката, която се разкри, зарадва Джереми, макар че в нея имаше нещо невероятно нелепо — пред погледите се разкри дълга и висока дървена ограда, издигната сред безкрайните диви простори. Александра остана назад заедно с Елизабет и нейните пастири, смръщени от недоволство, защото ненавиждаха мината. Затова пък през един отвор в оградата се виждаха викащи и подскачащи от неудържима радост хора.

Джереми влезе с коня си през отвора, посрещнат с оглушителни възгласи като герой, задето бе донесъл хранителни запаси. Човек, който се отличаваше от останалите по деловото си държание, си проправи път през тълпата и се представи като Майлс Броуди, надзирател. Недалеч от оградата започваше разхвърлян индустриален комплекс, който покриваше няколко десетки декара. Зад рудопреработвателната фабрика, заобиколена от големи жилищни помещения, складове и други постройки, се издигаше ниска, нащърбена планина с дълбоки улеи, издълбани от прави екскаватори.