Аарон Флетчър - Дългото завръщане

На следващия ден срещнаха други стада, чиито пастири с любопитство гледаха движещите се през фермата Уаямба овце. Айзак избра по-отдалечена пътека, защото стадният инстинкт на животните би ги привлякъл едни към други. Овцете пасяха, без да спират да се придвижват с равномерна скорост, но Джереми се притесняваше, че напредват много бавно. На свечеряване, когато отбеляза на пръчката си календар още една резка, останаха шестнайсет незачеркнати.

Ратаят ги настигна след два дни, като ги бе проследил по широката диря на стадото. Той уведоми Джереми, че щом получил писмото, управителят на фермата разпоредил хранителните запаси да започнат да се товарят в каруци. Вечерта Джереми взе да се пита дали нещо бе забавило баба му, тъй като бе очаквал тя вече да се е присъединила към тях. Надяваше се, че още не се появява, защото й е отнело време да намери Елизабет Гарити, а не защото не е успяла да я склони овцете и запасите да минат през нейната ферма.

Следобед на другия ден Джереми забеляза на около километър баба си, придружена от пет-шест пастири. Когато разстоянието помежду им се скъси, видя, че един от ездачите всъщност е жена, облечена в пастирски дрехи. Тя бе легендарната Елизабет Гарити, чийто огнен темперамент и желязна ръка бяха предмет на безброй истории, разказани от скитниците.

Когато се срещнаха и той спря запъхтяния си от дългата езда кон, Джереми се убеди, че скитническите разкази не са без основание. Елизабет бе слаба жена, над четирийсетгодишна, строгите черти на загорялото й лице издаваха постоянна готовност да се справя с всякакви неприятности. Тя и пастирите бяха въоръжени с пушки, прикрепени към седлата им.

Пастирският камшик в ръката на Елизабет бе потъмнял от многогодишна употреба. Тя посочи с него стадото и се обърна рязко към пастирите, спрели зад нея:

— Да не мислите, че сте дошли тук да се любувате на гледката? Какво чакате? Помогнете стадото да се придвижи по-бързо! Щом трябва да заситим гърлата на ония гадни червеи в Броукън Хил, да го направим час по-скоро и да се отървем от тая работа.

Пастирите подкараха конете си към стадото, а Александра представи Джереми на Елизабет. За един миг Елизабет не отговори на поздрава му, студените й сини очи го оглеждаха изпитателно. Но резервираността й бързо се стопи. Наведе се напред, за да се ръкуват, а слабата й ръка стисна неговата с мъжка сила.

— Приятно ми е да се запознаем, Джереми. — Думите й прозвучаха повече като заявление, отколкото като поздрав. — Александра непрекъснато те хвали, но виждам, че има основание. — Елизабет се обърна към баба му с усмивка, която говореше за сърдечното им приятелство. — Давам ти сто хиляди първокачествени овце и овни срещу Джереми, Александра — предложи тя шеговито.

— Той принадлежи на себе си, а не на мен — засмя се Александра. — Никой освен прекрасната му жена Фиона няма власт над него. А по-добра съпружеска двойка не бих могла да си представя.

— Тогава те наистина са щастливи — каза Елизабет и обърна коня си. — Ще мина да огледам местността на юг. Ще се срещнем довечера в лагера.

Когато тя се отдалечи, Александра каза на Джереми, че Елизабет и пастирите обходили източните кошари на фермата.

— Изглежда, че насам се навъртат неканени гости — продължи Александра. — В края на пътя, прокаран от Елизабет до източния бряг на реката, имало сал, който вече не е там. Един пастир намерил удавен оседлан кон по-надолу по реката, а други са открили следи от чужди ездачи.

— Значи няколко конника са прекосили реката и са имали повече неприятности от нас — заключи Джереми.

— Може да са били хората, които Бъги е видял в Батхърст, защото те са тръгнали точно по този път. Това може да е предупреждение, че ни очакват неприятности от Крийви, а може и да няма нищо общо с нас.

— Разказах на Елизабет за Крийви — отвърна Александра, — но тя е склонна да мисли, че са били златотърсачи. Откакто бе открито находището в Броукън Хил, мнозина се навъртат насам. Вече от години види ли такива хора на своя територия, Елизабет ги прогонва.

— Това трябва да е много трудно — изрази мисълта си на глас Джереми, като оглеждаше горите, пръснати сред хълмистата, гъсто обрасла с храсталак земя. — Тук би могла да се скрие цяла армия, стига да не се вижда дима от огньовете.

— Така е — съгласи се Александра, като подкараха конете си по-бавно зад стадото. Заговориха за други неща. Джереми увери баба си, че каруците с храни вече са потеглили, но неизвестните ездачи в околността не излизаха от ума му. Искаше му се да вярва, че са златотърсачи, но се боеше, че са хора, изпратени от Крийви.